Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Идеално място да се похвалите с притежаваните от Вас модели като изредите плюсовете, минусите и общите си впечатления от тях. Наред с това тук можете да публикувате и модели, които нямате, но са предизвикали интереса Ви.

Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот trk2 » 17 12 2014, 19:21

Perpetual Regulator Tourbillon RT 01

Изображение

Вече представих един часовник от тази марка viewtopic.php?f=12&t=17034#p147683
Сякаш малко пресилено звучи нарицателното марка в случая, защото произвежданите количества от Перпетуал са оскъдни, ползват само външни механизми, без доработки. Въпреки това собственика Алекс Лии се старае и с гордост нарича продукцията си произведена в Китай.
Дори малко бях изненадан когато в личен разговор той постави китайските механизми много над руските и честно казано започвам да си мисля, че има право.
Харесвам всичко в тази марка, започвайки от името и логото. В колекцията няма вечни календари (perpetual calendar), но пък няма и обикновени часовници, преобладават усложненията. Не случайно колонно колело е логото на марката, такова каквото Перпетуал използват в своите хронографи, и то по класически начин,за разлика от Лонжин, Хоер и разни други които го правят с чисто рекламна цел.
Харесвам вниманието, което Алекс Ли обръща на детайла- дървена кутия, брандирани закопчалки, лого върху механизмите, допълнения като- алтернативна гума, допълнителни закопчалки, гаранционна карта с печат, използва качествени материали- сапфир, антирефлекс, крокодилска кожа, извършва настройка на механизмите и тестове за водоустойчивост на корпусите и много други неща, за които ще стане дума в по-нататък в представянето.

Ще разделя условно представянето си в три части:

1.Произход и кратка история на регулаторите
2.За полемиката Вихър (Tourbillon) или Въртележка (Caroussel)
3.Авторски снимки и впечатления.

1.Произход и кратка история на регулаторите
Докато пишех този раздел неволно узнах за исторически екземпляри, за които не съм подозирал, че съществуват. С ръка на сърцето мога да кажа че писането на това представяне се превърна в истинско приключение за мен, надявам се да успея да ви предам моето вълнение.

Повечето от Вас имат представа какво е часовник-регулатор.
За тези, които все още не са чували, това е часовник, на който трите стрелки- часова, минутна и секунда имат отделни оси и показват своите времеви стойности на отделни циферблати.
Най- често минутната стрелка е в центъра и показанията на минутите са нанесени на главния циферблат. Докато часа и секундите показват времето на отделни по- малки циферблати вписани в минутния циферблат.

Изображение

Откъде обаче се е взела тази идея, кой я е нарекъл регулатор и какво всъщност регулира?
Първоначално възникнала концепцията на дизайна и нейното приложение на практика, а названието- регулатор се появило векове по-късно едва в нашето съвремие
Първите регулатори представлявали прецизни паркетни часовници с махало и височина колкото човешки бой. Стремежа към акуратност на показанията наложил в часовникарството дизайна с отделни циферблати. Целта на тази разстановка е съвсем прозаична - комфорт на възприятията и точност при наблюдението.
От началото на 18 век до средата на 20 век тези часовници били неизменен инвентар на всяка една обсерватория.

Ето някой циферблати на известни паркетни часовници:
На снимка горе ляво Джон Шелтън 1768 асистент на великия Джордж Греъм, конкретния екземпляр е бил собственост на краля на Англия , Джордж 3 който го е ползвал при наблюдение на планетата Венера.
Горе дясно Еудард Дент 1826. Часовника е бил вързан с жица и е давал точно време на пощенската служба в Портусмут и обсерваторията в Гринуич.
Долу ляво Чарълз Фродшам 1865. Негов часовник е бил официалния времеизмервател на държавата Австралия след нейното основаване и се намирал в обсерваторията в Сидни.
Долу дясно Едуард Ховард 1887 изключително популярен американски производител.

Изображение

Прави впечатление, че болшинството показани от мен регулатори са британски. Това е не бива да изненадва никого, защото Британската империя, като най развита държава в миналото имала най- голяма нужда, а и потенциал за изработване на точни часовници. Не случайно болшинството прецизни регулатори в света ползват ходовия механизъм на британеца Греъм.
Разбира се и други нации са произвеждали такива часовници, тези от Вас, които са чели моето представяне на навигационния ми проект viewtopic.php?f=12&t=20414 са се запознали с Германския вариант на регулатора, който в основата си също ползва концепцията на Греъм.
Ето още един пример, представляващ лирично отклонение със самобитния ходов механизъм на Уилям Бонд- първия директор на Харвардската обсерватория.

https://www.youtube.com/watch?v=OOc6hE0Ccvo

Освен за четимостта на показанията, отделените показания на регулатора допринасят и за по- лесно сверяване, което в онези времена се извършвало по пладне при достигане на най-високото слънцестоене.
Обсервационните часовници били еталон за точност и всички останали часовници били регулирани според техните показания.
От там произлиза и името регулатор. Régulateur (Интересното е, че това название добива популярност едва в края на 20 век, вече като означение за дизайн на циферблата, а не на регулаторните функции на еталонен времеизмервател.)
След успешното конструиране на прецизни часовници, които да работят стабилно върху плаваща основа, дизайна с отделните циферблати бил пренесен от сушата и в морето под формата на морски хронометри.

Първия що годе успешен такъв часовник бил Н1, създаден от великия Джон Харисън. През 1736г, този морски хронометър бил използван в плавания от Англия до Лисабон и обратно. На връщане възникнал спор между екипажа и Джон Харисън, който придружавал своя часовник относно цели 68 морски мили разлика в местонахождението. Харисън се оказал прав! По време на връщането морето било бурно и великия майстор развил морска болест, но часовника му останал точен в показанията си.

Изображение

Французите също възприели дизайна с отделните циферблати в своите морски хронометри.
В ляво Морски часовник А на Пиер Льо Роа от 1766г.
В дясно Морски часовник № 6 на кралския часовникар Фердинан Бертол от 1768г. Това е първия хронометър в историята разположен на жироскопично окачване в дървена кутия.

Изображение

К2 един от най- известните джобни регулатори. Създаден от Ларкъм Кендал, през 1771г. Този джобен часовник, представлявал евтина (само 200 лири сегашни 18000 щ.д.) реплика на четвъртия морски хронометър на Харисън. 16 години след създаването си, този мъник бил назначен за корабен хронометър на експедицията на капитан Уилиям Блай до остров Хаити. По пътя имало метеж и бунтовниците пленили ценния часовник. След вековни перипетии часовника оцелял до днес.

Изображение

През 1774г Томас Мъдж, също използвал отделни циферблати в своя морски хронометър №1 Изключително точен часовник за своето време, който останал ненадминат в продължение на 97 години ! чак до 1873 г. от хронометъра на Уайкърт ползващ баланса на Кулберг.

Изображение

Условно би могло да се каже, че се формирали два основни дизайна на циферблатите:
на обсервационните часовници със секундни показания на 12 часа и на морските хронометри с часови показания на 12 часа.
С напредването на техническия прогрес прецизните часовници влезли в джобовете на хората. Неизменно с тях и дизайна на отделните циферблати. Ето няколко джобни часовници като примери:
Горе ляво и дясно 1785 Джошуа Емери
Долу ляво 1790 Аух Якоб , един от първите германски джобни хронометри.
Долу дясно 1812 Абрахам Бреге, който направо си бледнее пред останалите бижута.

Изображение

Внимавам да не пропусна честолюбивете французи. Трябва да призная, че заслужават специално да ги отбележа.
В ляво първият надежден джобен хронометър, дело Пиер Луй Бертол 1801г.- племенник на великия Фердидан за който стана дума по- горе.
В дясно уникалния часовник на Pierre-Laurent Gautrin & Fils от 1798г. така наречения "Унь Ру"

Изображение

Немога да се стърпя и ще изляза извън темата. Ун Ру притежава трансмисия състояща се само от едно колело и пируетен ходов механизъм, направо извънземно изобретение

Изображение

В първата четвърт на миналия век ръчните часовници изместили джобните, в същото време дизайна с отделните циферблати вече не бил така популярен. Предполагам, че едната от причините е първоначалната липса на прецизни ръчни часовници, както и малкия размер на циферблатите им.

Ето едно от редките приложения на регулаторния циферблат E. Борел от 1940г.
(От по-известните марки съм срещал само Вулкан от същия период, но не намерих снимка)

Изображение

През петдесетте години часовник с регулаторен циферблат бил използван при състезанията с гълъби. На дъното на часовника имало гумен циферблат – печат, с който състезателите удряли печат върху пренасяните от гълъбите документи удостоверяващи времетраенето на състезателния полет на състезателните гълъб.

Изображение

Истински ренесанс на регулаторните циферблати настъпил в края на 20 век.
През 1987г. четири години след основаване на марката Chronoswiss, Герд-Рюдигер Ланг за първи път в света пуска в серийно производство ръчен часовник с дизайн на регулатор.
На снимката варианта с бронзова каса.

Изображение

Страстта на бившия часовникар на Хоер и настоящ собственик на Хроносуис към прецизните часовници, взима отражение в колекциите на неговата марка.

Изображение

Герд-Рюдигер Ланг е човека, който налага употребата на думата регулатор в съвременното й значение като специфичен дизайн на циферблатите. И поставя началото на една мода, част от която е моя часовник.
През 2000г. Ланг пуска на пазара турбильон регулатор.

Изображение

Изглежда създателя на моя турбильон Алекс Лии от Хонконг, е черпил вдъхновение от дизайна на Хроносуис.
Някой биха го нарекли копиране и дори плагиатство, за мен това е естетическа чистота, която е постигната повече от 100 години назад във времето.

Изображение

2.За полемиката Вихър (Tourbillon) или Въртележка (Caroussel)

За да си отговоря на въпроса, какво е названието на компликация използвана в моя часовник- Турбильон (Вихър) или Карусел (Въртележка), отново ще се върна назад в историята за да проследя зараждането на тези два термина и смисъла който се влага в тях.
Алекс казва, че някога бил фен на Blancpain, което повлияло на неговата първа колекция. Аз си мисля, че това наистина е така. Погледнете въртящата птица и шрифта на марката.
Единствената конструктивна разлика се състои в това, че при Бланкпан баланса е разположен под ходовия механизъм, докато при Перпетуал това е обратно, баланса е отгоре и се вижда в цялата си красота.
Въпрос на вкус, на мен сякаш повече ми допада видимостта към работата на палетите при швейцарците.

Изображение

За да избегна коментарите, кой от кого е копирал ще спомена, че и двата механизма не са инхаус, Алекс купува от Тиаджин (Сиигъл), Балнпан от Фередерик Пиге (Суоч Груп).

За онагледяване на устройството прилагам налична схема на Бланпан, тя е същата като на Перпетуал от този изглед. Разликата с обикновения часовник е ясно видна. Четвъртото колело D е неподвижно захванато за платката с двата болта. Движението се предава на пиньона Q който е неподвижно свързан с птичката. Птичката носи в своята човка ходовото колело Р, което циркулира около неподвижното четвърто колело D.

Изображение

И двата механизма ползвани от Балнпан и Перпетуал са летящи конструкции flying tourbillon, т.е. от горната видима страна няма мост, на който да лагерува въртележката. Така се получава по- добра видимост към компликацията. Летящата конструкция за първи път е използвана от Алферд Хелвиг от Гласхюте през 20те години на миналия век в джобни часовници, като тази снимка.

Изображение

Формално погледнато изобретението на Бониксен, за което ще стане дума по-долу също е летяща конструкция. Едва напоследък обаче летящите конструкции станаха популярни заради техническия прогрес даващ възможност за прецизна изработка. (В този линк viewtopic.php?f=12&t=17034#p147683 може да се видят два съвременни екземпляра на майстор Кю Тай Ю който пръв подхвана възраждането на тази идея, през 90те години на миналия век.)
Връщам се на основния въпрос как да се нарече тази летяща конструкция – вихър или въртележка.

2.1. Дефиниция по учебник.
В престижните швейцарски училища разликата се дефинира в две прости правила. Скоростта на въртене на клетката и местоположението на баланса.
Например в една от любимите ми книги, учебника- Теорията на часовникарството The theory of Horology издание на техническия колеж Валжу и редактиран от Швейцарската федерация на техническите колежи, като най- съществена разлика е посочена местоположението на баланса спрямо оста на въртене на конструкцията.
Така, че когато системата работи с един оборот в минута и баланса се намира в центъра на клетката, това е вихър (турбийон), а всички останали системи са въртележка (карусел).
За илюстриране определението, като пример за карусел е дадена следната схема.

Изображение

Горната рисунка много прилича на патента на Paul Loichotот 1905г.

Изображение

В антикварните търгове често се срещат джобни часовници изработени по този патент, на сравнително ниски цени.

Изображение

Конструкцията на Loichot по нищо не се различава от патента на Бреге. Последния в описанието на своето изобретение не е заявявал, че оста на баланса трябва да съвпада с тази на въртящата конструкция и това дава основание на някой съвременни часовникари да наричат такива конструкция турбильон.

2.2. Патента Карусел(Karrusel).
През 1892г. германеца с датски произход живеещ в Ковънтри UK Bahne Bonniksen патентовал въртяща конструкция, която той самия нарича Карусел(Karrusel).
В работилницата му в Ковънтри с 25 души персонал произвеждал две разновидности на своето изобретение.

52,5 минутен Карусел с малка секунда

Изображение

и 34 минутен Карусел с централна секунда.

Изображение

На схемата са нанесени броя на зъбите на всяко едно колело. На снимката се виждат въртележките с демонтирани баланси. С червената стрелка е показана посоката на въртене на четвъртото колело.

Изображение

А това са въртележките от долната страна, ясно се виждат предавката за въртящата конструкция и предавката за четвъртото колело, която липса в патента при Бреге и точно това е според мен е най- съществения атрибут на Каруселния механизъм.

Изображение

А не както пише в учениците, местоположението на баланса. Нещо повече ако се загледате в патентната документация на Бониксен, ще видите че първоначално идеята му е била, оста на баланса да съвпада с оста на въртележката. Този първоначален вариант в най-пълна степен обезсмисля швейцарската теория.

Изображение

На същото мнение е и Винсент Калабрезе създателят на Карусел-а на Бланпан. За разлика обаче от Бониксен, въртележката на Бланпан прави един оборот в минута и има доста ефирна конструкция.

2.3. Съвременен Карусел

Изображение

Някой ще попита- за какво му е било на Бониксен да си усложнява живота правейки четвъртото, колело подвижно? Според мен човека е решил да икономиса труд по изграждането на стоманената клетка на турбильона, като я замени с по-лесна за изработване медна платформа. Но при един оборот в минута, тежката платформата е щяла да консумира много енергия, от друга страна по-бавната скорост не е достатъчна да завърти ходовото колело с необходимата скорост и затова Бониксен е прибягнал до това усложнение.

Бланпан обаче усложненията не ги плашат, това е верния ключ към джоба на платежоспособните ценители и затова са комбинирани стоманена клетка и подвижно четвърто колело.

Има една особеност обаче. В днешно време е много по- лесно да се създаде такова усложнение, като турбильон или карусел за разлика от миналото.
А.Л.Бреге е починал преди да види изобретението си да работи коректно. Години наред сложността на процеса не позволявала машинна изработка, поради което турбильоните са се правили на ръка. Чак до 1985г. когато техническия прогрес позволява прецизна метало-обработка, чрез електро-ерозийни машини.
Експертите са изчислили, че за периода от 1801 до 1985г. са произведени едва около 600-700 турбильон в световен мащаб.
В тази бройка не влизат американските еднодоларови механизми произведени около 1880г. и швейцарските около 1900 г. с период на завъртане от една минута до час и половина. Те били снабдени с месингови или никелови клетки и производствени разходи от един щатски долар.
Истинската трудност не била в ротацията на клетката, а в изработване на стоманена клетка без изкривявания.

В последните години китайците овладяха до съвършенство серийното производство на турбильони. Повод за настоящото представяне е новия китайски член в моята колекция- Перпетуал регулатор.

3.Авторски снимки и впечатления.

Изображение

Честно казано завиждам на ентусиазма и старанието, с което Алекс Лии създава своите часовници. Колекциите му са изградени със семпли материали, но подбрани с вкус и усет към детайла.
Завиждам му за гордостта, с която обявява в своя сайт – произведено в Китай.
В дизайн на неговите колекции присъстват класически елементи наложени от Бреге, Патек и Филип и както стана вече дума Хроносуис. Всъщност няма как да правиш регулатори и да не отдадеш дължимото на техния популяризатор Герд-Рюдигер Ланг.

Изображение

Алекс нарича използваните от него механизми Карусел, въпреки това по съображенията развити по- горе считам, че е по- правилно този вид механизъм да се нарича турбильон.

Характерна особеност за този вид часовници е отвора, където е положен турбильона. Изглежда някак вулгарно и стряскащо, но всъщност е истинска наслада за часовникарски фетишист като мен, нещо като гащички с дупка на онова място в порното :)

Изображение

Когато часовника е свален от ръката ми, видът му подтиква към дълго съзерцание и честа смяна на ъгъла на наблюдение. Например заигравка със слънчевите лъчи и проникване на светлината отзад, озаряваща лицето на часовника някак си отвътре...

Изображение

Или пък предно осветяване под ъгъл, подчертаващо причудливия релеф на циферблата...

Изображение

Но най- любимото от всичките ми е когато часовника е в покой и започна бавно да му навивам коронката, докато наблюдавам как баланса помръдва, тръгва и започва да набира орбитална скорост.

Изображение

Както вече стана дума Перпетуал се очертава една от любимите ми марки и закономерно вече имам два часовника с това име. Интересно е сравнението между тях.

Изображение

Регулатора изглежда по- малък, а безелът му стои някак по- забележим и масивен. На практика обаче, когато се поставят един до друг се вижда, че и двата часовника имат идентични корпуси и разликата в размера е чиста илюзия

Изображение

Касата има външен диаметър 41 мм. и този размер отговаря на общата височина на часовника. Изработена е от полирана стомана. Алекс е унифицирал всички свои каси по този дизайн- двоен безел тип Бреге, заден капак на винт и цилиндрична коронка със сложен профил. Уплътненията са доста масивни и предполагам, че часовника отговаря на маркировката 50 метра и може би я надминава. Задните капаци на Пепетуал са завити с голямо усилие и е почти невъзможно да бъдат развъртени с подръчни материали. Механизма е хванат с пластмасов противоударен калъп, който се притиска от задния капак, това обстоятелство се вижда само при разглобяване. Сигурен съм, че причината за използване на пластмасов държател не е икономия, а по-скоро за подсигуряване на сложната конструкция на турбильона.
Така мисля защото като цяло не са правени други икономии, двоен сапфир, антирефелекс на предния, корокодилска кожа и т.н.

Изображение

Алекс е спрял своя избор на черен, крокодил с черен шеф и подплънка в основата. При лъговете каишката е има 5 мм височина, а в тънката част е само три милиметра. Според мен този корпус може да носи и по тънка каишка, но стоковата си има своя чар, придава по тежък вид на часовника в комбинация с двойната пеперудена закопчалка.

Изображение

Циферблата е млечно бял с лек сребрист оттенък, който се забелязва само при определен ъгъл на осветлението, като на долната снимка. Предполагам че това се дължи освен на многослойното покритие и на сложния релеф, който пречупва светлината по различен начин.

Изображение

Разбира се релефа на циферблата не е постиган, чрез рязане като класическия гилош, а вероятно чрез преса или ецване. Печата е качествен и маркерите имат прави страни дори при огромно увеличение. (снимките могат да се увеличават два пъти с кликвания върху тях). Недоумение буди у мен защо маркерите на 2ра и 59та секунда на турбильонната клетка са изкривени в посока центъра, като единственото смислено обяснение за което се сещам е, че централния отвор допълнително е разширяван с удар, или пък по време на печата захващащия болт е попречил и после е дорисуван на ръка.

Изображение

Стрелките имат класическа форма като на старите регулатори. Пикадили за часовата и усукана за минутната. Всъщност минутната стрелка на практика не е усукана, но доста взиране ми отне докато установя този факт със сигурност. Все още не съм открил как се получава този метод на посиняване, доста е ефектен и напоследък моден- забелязвам, че и швейцарската индустрия са го "взели на въоръжение".

Изображение

Дължината на стрелките е прецизно супсната върху маркерите, нещо на което много държа в моите часовници и което е най сигурния признак за отличаване от конфекцията и вниманието към детайла.

Изображение

Освен дължината на стрелките, държа на симетрията и това е една от причините поради която предпочетох регулатора пред стандартния механизъм. При последния стрелките са изместени от центъра, защото часовото колело би закривало турбильона. При регулатора тази конструктивна необходимост не съществува и минутната стрелка е позиционирана точно в центъра. В същото време часовата стрелка и центъра на турбильона стоят еднакво отдалечени, на 8 мм от центъра.

Изображение

Механизма изглежда значително по- интересно от останалите турбильони, главно заради странното конструктивно решение за отдалеченост на главната пружина от коронката. Поради това са използване две междинни колела и заедно с коронното и храповото образуват предавка, която изпълва съдържанието на гърба.
Задницата е декорирана в стандартното тианджинско райе , интересното е че ръбовете на отвора за турбильона са обработени по стандарта на женевския печат. На снимката се вижда, че централното колело не е точно в центъра, което е и причината стандартните модели да са с изместени стрелки.

Изображение

За разлика от регулатора, коаксиалния турбильон в моята колекция има по-красива кръгова декорация която повече се доближава до швейцарския стандарт за декорация, но пък липсва обработването на ръбовете по стандарта на женевския печат. Кат зяло задницата на регулатора е по- впечатляваща, но това е само защото в коаксиалната версия, конструкторите са предвидели място за микро ротор, с който също се надявам да се сдобия някой ден. Изобщо при инженерите от най- голямата фабрика в света няма нищо случайно и се наблюдава голяма утилизация на части и агрегати.

Изображение

Дойде ред да споделя моето мнение за турбильона. Погледнат из далеко под ъгъл клетката прави впечатление на ефирна и олекотена и веднага се откроява от масовите китайски турбиьони на другите производители.

Изображение

Отвора е с фи 13мм, което е достатъчно за поставяне на малки маркери между клетката и минутната стрелка. От схемата е видно че баланса е изместен с около милиметър и половина от оста на въртене. Именно това обстоятелство дава повод на Алекс да нарича тази конструкция карусел. Но както стана ясно по- горе изобретателя на тази дума е имал нещо различно в предвид.

Изображение

Клетката изглежда доста крехка, но ако материала от който е изработена е стомана, считам че е достатъчно здрава да издържи обичайните при ежедневно носене сътресения. При наблюдение обаче метала от който е изработена ми изглежда по-тъмен от останалите стоманени елементи, затова мисля, че има вероятност да е изработен от титан.
Птичката е префектно полирана и има приятно загладени ръбове.
В човката е вграден оригинален диамант, разбира се от евтините- формата му не е брилянтна, въпреки това оценявам жеста на производителя да зарадва потребителя с естествена красота.
Диаманта има чисто естетически функции, както се вижда по долу от видео клипа, няма досег с движеща ос.
През отвора се вижда третото колело и неговия мост. Колелото е полирано, а моста е украсен с перлена декорация.
Намирам старанието на китайците за похвално и достойно за уважение.

Изображение

В заключение прилагам видео на вихъра :))




В очакване съм на следващият си китайски часовник.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
trk2
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 7377
Регистриран на: 08 01 2011, 10:44

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот kokokoz » 17 12 2014, 20:09

Тоз русчук пак изтрещя и ни отвя....
:clap: :clap: :clap:
Аватар
kokokoz
Маниак
 
Мнения: 3478
Регистриран на: 17 01 2011, 18:39
Местоположение: софия

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот trk2 » 17 12 2014, 20:41

Рекох да натоваря и пробвам как е новия хостинг, дали зарежда бързо страницата, а ? :)
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
trk2
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 7377
Регистриран на: 08 01 2011, 10:44

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот monopola » 17 12 2014, 20:45

Не са много авторите, дето могат да ме накарат да прочета нещо с толкова техническа информация и въпреки това да ми е интересно и да чета с кеф. Коце, поздравления просто :clap: Натрупал си познания и стил на писане на възхитително ниво. А че много ми харесват часовниците ти прави удоволствието още по-голямо :) Благодаря!
моите часовници за продажба: viewtopic.php?f=80&t=12857

Коментари от сделки с мен: viewtopic.php?f=56&t=12046
monopola
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 3859
Регистриран на: 16 08 2011, 15:12

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот trk2 » 17 12 2014, 21:03

Удоволствието е взаимно ::drinks::
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
trk2
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 7377
Регистриран на: 08 01 2011, 10:44

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот kaloyannn » 17 12 2014, 21:38

:clap:
Mia San Mia
Аватар
kaloyannn
Почитател
 
Мнения: 402
Регистриран на: 21 01 2012, 13:54
Местоположение: Добрич

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот acronym » 18 12 2014, 14:39

Ревютата за двата китаеца ги четох по няколко пъти и все на един дъх.
Много добро представяне и страхотни часовници, изключително много ми харесват и двата.
Аватар
acronym
Маниак
 
Мнения: 779
Регистриран на: 23 06 2012, 13:17
Местоположение: Бургас

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот Bartek » 18 12 2014, 16:57

Не си нормален човек ти, Коце. И по добре, че ако беше нормален, нямаше да се радваме на гореизложеното, че и двата с бял циферблат, цццц. От мен адмирации. :clap: ::drinks::
"Детството е последният ти шанс за щастие. След това знаеш твърде много."
Аватар
Bartek
Маниак
 
Мнения: 1777
Регистриран на: 30 01 2011, 11:51

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот Rado6364 » 18 12 2014, 19:24

Сърахотно :)
Много приятно и увлекателно четиво.
Поздравления за положения труд.
Rado Zhivkov

Изображение
Аватар
Rado6364
Master User
 
Мнения: 890
Регистриран на: 02 09 2012, 15:49
Местоположение: София, България

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот saniti » 20 12 2014, 14:00

Маниашко ::up:: ::drinks:: ::yahoo::
Аватар
saniti
Маниак
 
Мнения: 566
Регистриран на: 03 02 2014, 18:13

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот trk2 » 02 08 2015, 02:40

Bartek написа:Не си нормален човек ти, Коце. И по добре, че ако беше нормален, нямаше да се радваме на гореизложеното, че и двата с бял циферблат, цццц. От мен адмирации. :clap: ::drinks::

Всъщност не са еднакви. Регулатора е бял тип слонова кост като старите регулатори, докато коаксиалния турбильон е със сребрист циферблат, тип Бриге, той и без това механизма му си е изграден по концепцията на класическото Бриге.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
trk2
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 7377
Регистриран на: 08 01 2011, 10:44

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот nescafe » 17 10 2015, 08:39

Страхотно ревю! Много неща научих, а и си личи истинската любов към часовниците. Чак до еротика на моменти :)
Поздравления!
nescafe
Санитар
 
Мнения: 617
Регистриран на: 15 03 2010, 15:18
Местоположение: пред компютъра

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот trk2 » 14 01 2016, 23:21

Гледах Филм за бунтовниците на „Баунти“ с голям интерес. Сър Антъни Хопкинс в ролята на капитан Блай, Мел Гипсън в ролята на предводителя на бунта.
Но регулатора К2 така и не се появи в кадър.
Изображение
Все повече се убеждавам, че този часовник има невероятна история. Заграбен от бунтовниците. Пренесен на необитаем остров. Предаден 18 години по- късно от последния оцелял бунтовник на остров Питкерн на американски китоловен кораб. И така до връщането му в музей в Англия.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0 ... 1%80%D0%BD
Може би ще трябва да гледам версията с Марлон Барндо от 1962г. в търсене на регулатора :)
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
trk2
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 7377
Регистриран на: 08 01 2011, 10:44

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот senna » 15 01 2016, 00:38

Мдаа, младите Антъни Хопкинс и Мел Гибсън... то и другите актьори във филма са все известни и все още млади в него. И да използвам поста си, за да изкажа адмирациите си за ревюто. За защита на докторска дисертация по часовникознание е. Настолно четиво за ограмотяване на хора с нашите интереси и високо повдигане на летвата в този форум. :clap: :clap: :clap:
”Никой не е толкова безинтересен колкото един човек без интереси.”
Аватар
senna
Маниак
 
Мнения: 1837
Регистриран на: 02 03 2010, 22:11

Re: Perpetual Regulator Tourbillon RT 01 ревю

Мнениеот angello » 21 02 2016, 15:25

БРАВО
angello
Новобранец
 
Мнения: 2
Регистриран на: 26 01 2015, 23:35


Назад към Ревюта и снимки на часовници

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Creative Commons Licence
Всички материали са лилцензирани под CC 4.0 лиценз, освен ако изрично не е опоменато друго.