Конкурс - Часовници и Книги!

Различни конкурси с парични или предметни награди, предоставени от нашите партньори

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот DoctorPhill » 05 09 2016, 00:02

Изображение
Само една не стига...
May the bridges I burn light the way .
Аватар
DoctorPhill
Почитател
 
Мнения: 341
Регистриран на: 27 12 2015, 20:12

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот greynib » 11 09 2016, 22:42

Изображение
<<Нищо неумерено>>
Аватар
greynib
Активен
 
Мнения: 241
Регистриран на: 15 04 2012, 16:44

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот asito » 11 09 2016, 23:02

Изображение
Аватар
asito
Активен
 
Мнения: 257
Регистриран на: 03 12 2010, 20:24
Местоположение: Варна

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот Ashaman9 » 12 09 2016, 23:12

[
Изображение

Така се чете у нас :)) Книгата е световна класика, мисля, че няма нужда от представяне. Препоръчвам я горещо на всеки, който не я е прочел. Часовникът е GC. Знам, че тук не са на почит така наречените "дизайнерски" марки, обаче на мен си ми харесва, а и е подарък от брат ми :)
Alea iacta est
Аватар
Ashaman9
Напредващ
 
Мнения: 35
Регистриран на: 02 12 2015, 00:32

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот Prisadov » 13 09 2016, 15:34

Нямам много време напоследък за четене на книги, но този следобед реших да разпусна и да прочета една книга, която с огромно удоволствие взех, а и най-вече смятам, че е страхотно попълнение за всяка библиотека.
Ще започна от там, че съм фен на "Пощенска кутия за приказки". Имам удоволствието да познавам организаторката и удоволствието да съм един от малкото хора присъствали на събитието в Пловдив, и след това на коктейла с гостите, които четоха.
Тогава даже успях на купя и Първата книга от "Пощенска кутия за приказки", без да е пусната дори на пазара. Буквално бяха напечатани 10 екземпляра и книга номер "02" отиде като подарък за брат ми.
Разбира се тези неща не са по вкуса на всеки, но сега ще ви споделя за книгата, която днес почнах и до довечера ще довърша.

Никола Крумов е страхотен писател. Според мен, той е от хората, който могат да представят българската реалност с една надсмешка, но изпълнена с истина и хумор. На моменти историите идват в повече, дори са лигави, но има и някаква сила в тях. Е тези в първата му книга са такива. Навярно и някои от вас са чели "Българските ми квартиранти и делата им в Англия"

Страхотна история, която се завъртя в интернет пространството ни, и разбира се намира място и в книгата.
Качвам я в оффтопик отдоло, като който иска може да я прочете.

Offtopic: покажи
По спомените на един познат англичанин.

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.

Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!

Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни.

Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.

Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия.

Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.

Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...




Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Часовника на ръката ми днес е една страхотна Zaria с механизъм 2208 и зелен циферблат. Разбира се не е мега-хипер-гига често срещан този часовник с такъв циферблат. Дори аз за първи път срещам такъв, а и като се има предвид факта, че съм обсебен от зелените циферблати за мен е специален. Специален е и факта че часовника е гравиран, или награден " СПТУ Куклен 1921 - 1981г . К . Зографов "
А и като знам, че е бил носен, и въпреки това е толкова запазен този часовник, не спира да ме радва. Все пак е доста крехък часовник, и рядно виждам такива работещи както трябва. Страхотно си тича с това нато, а в комбинация с тази книга, която те разсмива, разплаква, и разсейва от твоята действителност е страхотен.

Цената е 10лв, като не бих коментирал по принцип цена на книга, но я казвам тук, защото според мен си заслужава да бъде купена и прочетена, а и тук ще си позволя да цитирам брат ми
" Книгите са един свят, за които бих дал и последната си стотинка"

::drinks::

Злати...
Аватар
Prisadov
Маниак
 
Мнения: 1559
Регистриран на: 07 05 2012, 14:11
Местоположение: Пловдив

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот taipan » 13 09 2016, 16:01

Offtopic: покажи
Панелката на корицата е блока на Младост 1А и аз съм живял в началото на студентските години там. :lol:
The law is only thing capable of making people equal.
Аватар
taipan
Маниак
 
Мнения: 2896
Регистриран на: 27 07 2011, 13:32
Местоположение: София

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот ivanovnov » 13 09 2016, 16:13

taipan написа:
Offtopic: покажи
Панелката на корицата е блока на Младост 1А и аз съм живял в началото на студентските години там. :lol:


не е този блок, там са 4 еднакви и терасите са други ::drinks::
...go forward...
Аватар
ivanovnov
Маниак
 
Мнения: 2124
Регистриран на: 20 08 2012, 12:29
Местоположение: София/България

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот monopola » 14 09 2016, 19:41

Тука ще е голяма битка :) Много и много хубави снимки! А без въобще да се замисля като го пусках, то края е на първият учебен ден :) Още по-яко. Ако има някой закъснял е време да се включи ::drinks:: ::drinks:: ::drinks::
моите часовници за продажба: viewtopic.php?f=80&t=12857

Коментари от сделки с мен: viewtopic.php?f=56&t=12046
monopola
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 3634
Регистриран на: 16 08 2011, 15:12

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот vvgospodinov » 19 09 2016, 21:34

Знам,че съм закъснял. Тук съм на Олимпийския принцип
Изображение
Естествената тъпота побеждава изкуствения интелект. Винаги.
Аватар
vvgospodinov
Маниак
 
Мнения: 2119
Регистриран на: 25 02 2012, 12:30
Местоположение: Пловдив

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот monopola » 24 09 2016, 10:41

Много благодаря на всички участници! Другата седмица пускам гласуването да видим кой ще победи в този скромен, но пък чуден конкурс ::drinks::
моите часовници за продажба: viewtopic.php?f=80&t=12857

Коментари от сделки с мен: viewtopic.php?f=56&t=12046
monopola
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 3634
Регистриран на: 16 08 2011, 15:12

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот monopola » 28 09 2016, 14:16

Ето и темата за гласуване - viewtopic.php?f=81&t=30401

Срока за участие изтече, предстои да орпеделим победителите :)
моите часовници за продажба: viewtopic.php?f=80&t=12857

Коментари от сделки с мен: viewtopic.php?f=56&t=12046
monopola
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 3634
Регистриран на: 16 08 2011, 15:12

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот ipolit » 28 09 2016, 20:50

trk2 написа:Снимката не е правена специално за конкурса, но е по темата.
Правена е преди две години на остров Корфу. Посещението на острова беше вдъхновено от тази книга, а водолазния часовник е естествено допълнение на необходимите на острова вещи.

Изображение

И аз ходих до там заради тази книга. И пак ще ходя. Видя ли парка на Лари и Джералд?

Sent from my XT1030 using Tapatalk
Восток Амфибия Министерские
МакТайм Хронограф Лунна фаза
Orient ER2A005Y Aviator
hmt Janata
Аватар
ipolit
Маниак
 
Мнения: 991
Регистриран на: 08 03 2011, 15:47

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот trk2 » 28 09 2016, 21:43

Не съм, но срещнах много техни сънародници :)
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
trk2
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 7109
Регистриран на: 08 01 2011, 10:44

Re: Конкурс - Часовници и Книги!

Мнениеот phil05 » 28 09 2016, 21:56

Offtopic: покажи
И аз искам да отида по същата причина и не знам защо ми се струва толкова нереално. Трябва да видя първо къде са местата в книгите, поляните, заливчетата и градчето. Къде е този парк на Лари и Джералд?
Аватар
phil05
Маниак
 
Мнения: 4561
Регистриран на: 26 05 2012, 10:40
Местоположение: София

Предишна

Назад към Конкурси с награди

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Creative Commons Licence
Всички материали са лилцензирани под CC 4.0 лиценз, освен ако изрично не е опоменато друго.