Тази така, след като прочетох съветите .... реших да продължа, ... макар че днес ми се случи неприятен инцидент (малкия дявол), ще почна ред по ред.
№ 1. Започвам с първия си часовник, който си купих. Сейко 5. Беше лятото на 1993. След завършване на 1 курс в Академията:
Бяха изплатили някакви стипендии на куп. И след обиколка в провинциалния град, в който живея, веднага ми грабна окото. Особено синия циферблат, който под определен ъгъл се вижда като тъмни и светли сини квадрати.
Много добре помня, че по тогавашния курс на лева, платих 55 долара да се сдобия за 1 път с часовник, който сам си платих. Механика, водоустойчив, японска точност, верига и син цветя. Ден и дата от седмицата. Абе направо всичко си има, плс любимото ми тогава златисто излъчвана. Голяма радост и гордост. Не го свалях дори и в морето, да не говоря за под душа. Носих го като единствен часовник до 2005 година. След това се ожених и жена ми ми подари часовник № 2. За него след малко.
Миналата година инвестирах в него и му купих нова верига. Вярно, не бе като оригиналната, защото дрънка на ламарина, но поне логото Sеikо ясно си личи.
№ 2. Подарък от жена ми. Swatch. Първото ми докосване за по-дрес модел. A и пишеше на него Swiss, нищо че тогава си мислех че съм се докопал до Швейцарското качество
Тъкмо ходех с ризи и сако на работа, този модел ми дойде като 6-ца от тотото. Швейцарецарско задвижване, кварц, приятен циферблат и добра луминесценция. Да не забравя отново дата и ден от седмицата.
За първи път на кожена каишка и с много желан от мен цвят - кафеникаво Бордо.
Проблема бе, че не го свалях изобщо. Почнах да сменям каишките. Смених 3 оригинални за по 40-Тина лева всяка и след покупката на 4 така каишка реших, че вече купих часовника повторно.
Нуждаех се от промяна, а тя дойде в началото на 2009 година.
№ 3. От един френски сайт харесах модела. Казваше се Шоурумпрайв.
Дата, ден от седмицата и индикатор ден-нощ. Цената май бе висока, около 200 лева, но направих поръчка по интернет.
Макар и напълно непозната за мене марка - Акрибос 24, останах твърде доволен от покупката. Особено ми направи впечатление, как веригата ми пасна на китката. Невероятно удобен за носене, дори и днес в къщи като го разкарвам.
Голям диаметър. Имитира давър. Кефих му се много време, някъде до лятото на 2016. Носих го и с дънки, и риза и костюм и спортен екип. Абе направо универсален
№ 4. Дойде времето за първия истински Швейцарец. DOXA.
Септември 2016. Дълго го избирах основно по сайтовете в България. Стилен дрес, малък секундарник, индекси и отново верижка. Стилно биколорно излъчване с розово злато. Изключително тънък, само 6 ми.
Кварце естествено, но бюджета бе ограничен. Марката бе водещото - това бе единствената швейцарска марка часовници, която съм виждал от моите родители. Майка ми веднъж на плажа намерила дамски часовник Докса. Просто е нямала излишни пари да си купува швейцарски часовници. Затова си казах, моя първи истински швейцарец ще бъда такава марка, каквато марка е притежавала и мама. Докса. Септември 2016 в Гюлиян от 720 го бяха намалили на 653. Имах ходене в София и веднага в един слънчев есенен следобед станах притежател на Марков Швейцарски часовник.
№ 5. Няколко месеца по-късно, реши да купя Швейцарец и на жена ми. Матей Тисо. Е , не е само Тисо, ама пак е швейцарско качество.
Малък 28 ми, стилен, кафяв и с отлична верига. Вече и двамата бяхме с истински 100% Swiss made.
Оказа се, че след като жена ми сама си го избра, не и допадна малкия му размер. За нея беше важно не да е швейцарец, а да е голям.
№ 6. Затова на 8 март 2017 се появи този бумбалник. Versus Versace.
Тя много добре знаеше, че часовника няма нищо общо с Versace. Но нали бе с голям цолаж, много си го хареса. Аз също, защото и цената ми бе тънка и по джоба
Ефектна биколорна верига. Стилен заден капак. Е малко златистите цифри не винаги се различават на белия циферблат, но тя жената като носи часовника, никога не го гледа колко е часа. Важното е да прилича на гривна. И аз доволен и тя също.
Даже другите жени взеха много да му се възхищават и да си мислят, че с това лъвче по веригата, часовника е марково Версаче
№ 7 и № 8. Claude Bernard. Дойде време за първия механичен Swiss made. Спрях се на тази марка, защото бе не много скъпа, малка и независима компания и защото тип отворено сърце много ме грабна. Черен циферблат, сребрист корпус и цифри, леко ретро излъчване и както дрес часовник, така и за свободното време. Оригинална черна каишка (сега от време на време слагам една кафява), само че като го поръчвах в София, си харесах и белия хронографен кварц на веригата. Затова капарираха директно 2 модела.
Белия хронохраф ме грабна с римските цифри, стрелките, качествената верига и интересния релефен циферблат.
Беше наличен в магазина (Timeland на ул. Алабин) и него направо си го прибрах.
Черния автоматик го нямаше наличен. Платих и него, а след няколко дена ми го изпратиха по куриер и “на село”
От тогава си ги нося и двата. Черния за официално с костюма, белия с дънките, ризката или с анцуга
№ 9. Е да де, ама жената много хареса белия хронограф. И обещах - ще има и за тебе. Тази така се появи номер 9, дамския бял хронограф Claude Bernard.
От тоя ден тя си го кръсти “хубавия часовник” и си го носи със кеф.
А нали е кварцов, не ми излезе солено като цена.
Така вече и двамата имаме почти еднакви като визия часовници и когато тя си сложи “хубавия”, слагам и аз моя.
Нещо като сиамски близнаци!
№ 10 и № 11. Дойде Коледата на 2018. Аз обаче все още нямах руски часовник. Първият ми подарен през 80-те бе отдавна разглобен и унищожен от самия мен. Затова за Коледа си пожелах подарък, а Дядо Мраз направо донесе два:
И за мене
И за жената
Веднага на следващото море не го свалих от ръката. Дойде с верига, но и допълнителна Оранжева силиконова каишка. Откакто му я сложих, все си стои с нея.
Оказа се, че Дядо Мраз малко е прецакъл жена ми, тъй като моя се оказа с автоподзавод (самонавиващ се), а на жената не.
Така моето наказание е всяка вечер да навивам нейния часовник. Защото ако не го навия, той няма да върви и съответно няма да бъде носен. Забележете, отново моето любимо синьо, почти като първото Сейко 5
№ 12. За него се чудя как да почна да разказвам.
В началото на 2019 на шега влязох в Беша. Естествено бях разгледал всички модели в интернет и попитах дали го имало тоя да го видя
Е, нямаха го. След един месец отново имах ходене в София. Отидох пак в Беша и ... пак го нямаше.
Зарадвах се, значи икономисах една торба с пари.
На следващия месец пак командировка, пак София и пак Беша.
Хммм тоя път не ми провървя. Там беше, един такъв син, кралско син, масивен, луксозен. И ииии за бързо стана. Направих една инвестиция, не знам дали е за добро, но тогава имах възможност
Така вече близо 1 година не съм купувал нищо. Дядо Коледа и Дядо Мраз и те нищо не носят. Рекох си, бая пара замина за последния, ама поне го нося с кеф. Даже малко на 1 място по касата и по закопчалката вече има следи (деруги), ама ЗДРАВЕ ДА Е,!!!
Мисля поне 2 - 3 години да се кротна. И без това имам само 1 кутия, а тя както видяхте е пълна.
А след това не се знае. Може и жената да заведа в Беша. Добре че тя не харесва златистите часовници. Ще ми спести бая пара
Мисля че казах всичко и на всички.
Благодаря за вниманието!!!
Така те така се прави тема , нали?
. Тъкмо това коментират колегите.
