Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Есенцията на нашия форум – ревютата! От фенове за фенове.
Отговори
Потребителски аватар
senna
Маниак
Мнения: 2863
Регистриран: 02 03 2010, 22:11

Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от senna » 11 09 2018, 14:08

Дълго се чудех да се захващам ли с писане на ревю и тази поредна година или лежерно да оставя сезоните ѝ да изтекат между пръстите, подобно ситният и топъл летен морски пясък, загребван с шепи в безгрижието на пустият плаж без да нарушавам това безгрижие с неудачни епистоларни опити. Но първите признаци за наближаваща Есен ми напомнят вече, колко преходно е всичко в този наш човешки свят, карайки зелените само допреди седмици листа на дърветата да танцуват в червеникавата си феерия поемайки в последният си път надолу със всеки лек полъх на вятъра, изоставяйки в тъгата на самотното очакване оголените клони на дърветата, огласяни доскоро в зелената им забуленост от песента на птиците, и че може би това е идеалното време за едно ревю, писано под настъпващата тишина на все още живите корони.
„Трябва да има нещо повече в живота, от това да имаш всичко”
Страхотната фраза на Мариус Сендак, малко думи с много смисъл. Гениално изражение на простата истина за стойностите в живота. Прозрение, което може лесно да бъде разбрано от всеки, но ще бъде оценяно само от тези, които са превалили вече билото на житейският си път. Водил съм много разговори, дискусии, че дори и спорове във форума. С познати и непознати, с млади и стари. С някои от непознатите се превърнахме в познати, с някои от познатите станахме приятели, а разговорите с приятелите станаха приятни в тяхната неподправена искреност. И там, в тези разговори, в които бягайки от рутината на ежедневието споделях една обща страст, постепенно си дадох сметка, колко различни са хората в техните мотиви да харесват или не харесват нещата, били те часовник, или книга, или автор, или филмова лента ако щете. И се запитах, какво търся лично аз в един часовник, какво очаквам от него, какво искам да видя в него. Къде е скрито очарованието, което ме кара да поискам, или къде се корени разочарованието каращо ме да подмина, къде е нещото, което ме зарежда с взрив от емоции при всеки поглед и съприкосновение, или защо понякога не мога да се впечатля, дори насилвайки сетивата си за да го сторя. Висшата хорология, сложността или простотата на дизайна, на механизма, гениалността или конвенционалността на инженерната идея, красотата на циферблата или удобството на извивките на касата, грубостта на здравината или съвършенството на крехкостта, модерното или миналото… и т.н. все въпроси от типа или, или. И в крайна сметка разбрах. Разбрах онези, които се впечатляват от висшата хорология и майсторството на ръчните англажи и фасети, ефирните клетки на турбийоните или звънтенето на репетира, разбрах онези, които са впечатлени от нетипичният дизайн и остроумието в разместените показания, разбрах и онези, които се възхищават на уникалността в изработката на единичната бройка. Разбрах дори и онези, за които показността пречупена през стойността е всичко. Всичко и всички разбрах, само себе си не можах. Какво му харесах точно пък на този, защо реших, че точно той е часовникът, който ми дава толкова много положителна емоция, и който прави денят ми? Какво, защо? Как, кога? Къде? Очаквах отговорите да са лесни, логически последователни, времево подредени, или най-малкото подлежащи на някакво елементарно систематизиране. Уви, не. Не е толкова лесно. Оказа се, че точно при този часовник всичко е изтъкано от толкова крайности и противоречия. От „осанна” до „разпни го”. От крайно неразбиране на емоцията, която е призван да носи, до безкрайно фетишизиране на измисленият му плутократски статут, който е принуден да представя. Единствено безспорно в цялата тази вакханалия от насадени стереотипи е, че е станал, а и вероятно ще си остане един от най-желаните за притежаване часовници, и че бройката на желаещите да го притежават доказано расте с постоянни и устойчиви темпове във времето. Та там някъде назад в това отминало за мен вече време, самият аз също съм се лутал множество пъти в крайностите на подражанието и съмнението, преди да осъзная собственото си привличане от него по начин различен от всичко друго досега. Не заради това, което се очаква той да показва на другите за мен, а заради това, което ми бе показано от него на самият мен, докато се търсехме взаимно във времето. В него има от всичко по малко. Има история, има революция, има еволюция, има традиция, има новост, има простота и гениалност, има красота, има заиграване на светлина и отражение, има функционалност и удобство, има здравина и ефирност, има технически и инженерни решения приложени за първи път в тази индустрия, има внимание към детайла, има универсалност, но най-вече има характер, колкото и неподозирано необичайно да звучи това за една обикновена вещ предназначена просто да измери време. Необичайно, ако става въпрос просто за време, като физична величина. Когато обаче става въпрос за нечие конкретно време в ретроспекцията на неговата отминалост или в неопределеността на бъдещето му, нещата вече си идват на мястото и „характер” започва да звучи не чак толкова необичайно, за качество приписвано на часовник.
Сред ограниченият кръг любителите на часовникарството с по-задълбочени интереси в материята, Rolex Submariner, който по-нататък ще наричам просто Подводничарят, отдавна се е превърнал в символ на качество без компромиси и е получил привилегировано място в челните места на часовниковите колекции. Сред по-масовата част потребители на механични „играчки” показващи времето, той си остава обаче, еталонен репер за снобизъм и показност, което разбира се по никакъв начин не го лишава от статутът му на масово желана придобивка за ежедневна употреба при първа възможност. Силуетът му е обект на подражание и дори откровено имитиране за хиляди други марки и модели, опитващи се да си откъснат парче от славата му. Някои даже успяват да го правят. Какво ли го прави толкова успешен? Та той не блести с нищо особено, поне не и видимо за неспециалиста. Има стотици други чудесни часовници в неговият сегмент, да не говорим, че сравнен, с който и да е друг часовник от по-горните сегменти на хорологията, той буквално отстъпва в редица показатели. Безспорно Подводничарят е ноторно известен пример за успешен маркетинг и фирмена стратегия. Но и най-професионално маркетираният продукт не може да бъде масово пожелан с такива мащаби, ако не притежава качества, които му позволяват не само да седне за малко на трона, но и да остане за дълго на него. Е, Подвоничарят не само е седнал там, преди повече от 40 години, той узурпаторът, продължава до ден днешен да е все така невъзмутимо седнал на тронът си, наслаждавайки се на огромното си потребителско кралство, спечелено с малко маркетинг, с малко стратегия, с малко солена вода, и с много, ама наистина с много, качества.
Всичко започва през далечната...
Край на 1-ва част.

2-ра част

Революция

Всичко започва през далечната 1935 г., когато в каталогът на по-скоро търговската все още тогава компания на Ханс Уилсдорф е показан моделът Oyster Case с референция 2533.
Изображение
Изт. www.rolexmagazine.com

Водоустойчива стоманена каса с уплътнения, корона на винт и джобно движение Cortébert с ръчно навиване и секунда субдайл на 9 часа. Размерът от 47 мм оставя моделът без, каквито и да било продажбени последствия за Rolex, но прозорливият търговски нюх на Уилсдорф вече е поставил началото на колаборацията му с Panerai, които по онова време са негов италиански дилър и са тясно специализирани в оборудване за гмуркане, и по чиято поръчка, като прототип се появява тази референция на Rolex. Всички последвали събития във времето, чак до наши дни, години след кончината на основателя, само ще докажат изключителният визионерски талант на Уилсдорф в сферата, с която е избрал да се занимава. Така или иначе Rolex не извличат някаква директна полза от създаването на тази референция, на за сметка на това започват едно изключително партньорство, благодарение, на което ще придобият безценен опит. Опит, който години по-късно ще има решаваща роля в борбата им за пазарен дял с конкуренти от калибъра на Blancpain и Omega.
И така, часовник с водоустойчивост вече присъства в листата на Rolex. Постепенно Oyster системата се налага в цялата продуктова гама и към краят на 40-те, компанията се радва на устойчиви продажби, като междувременно Ханс Уилсдорф все по-успешно прилага и бере плодовете на една интересна стратегия, а именно да реинвестира печалбите, като изкупува предприятията на собствените си доставчици, поставяйки ги под шапката на все по-проспериращата си собствена компания. Той прилага тази стратегия със завидно упорство и систематична методичност, като дори и в наши дни е повече от очевидно, колко успешно изпълнена е тя.
Технологиите се развиват, а заедно с тях и средствата за масово осведомяване. Започват да се появяват много и известни личности в тях, и… О, каква изненада. На китките си те носят Rolex Oyster.
Изображение

Началото на 50-те е белязано от доста емблематични събития, но едно от тях е силно свързано с историята на Подводничаря. Времето е революционно, но най-важните революции не са политическите, а тези в главите на хората. Освен рокендрола, свободният секс, кондензираното мляко, предимството на бързината на реактивният двигател и космосът, Човекът отново открива Океана, осъзнавайки, че освен трасе на търговски маршрути и място за бойни маневри или военни експанзии, този воден свят съставлява 71 % от повърхността на планетата ни, и че до този момент изследваната и позната част от него е по-малка от процент. Човекът започва пак да се гмурка в дълбините, но вече не за да поставя минни заграждения, а за да опознава, изследва, изучава и разбира една цяла нова вселена. Разбира се военните пак са на предната линия и флотовете на държавите победителки с техните си формирования пробиват трасето. Различното обаче този път е, че в ариергарда си те водят учени, чието мнение зачитат. А покрай учените, и една цяла цивилна армия ентусиасти ги последват, превръщайки гмуркането в свое хоби. И точно в тази нова атмосфера на нови открития и технологии се появява нуждата от уреди за време измерване, които няма да бъдат просто мокрени, а ще бъдат потапяни на дълбочини, където дори светлината трудно прониква, а условията са съпоставими с враждебността на откритият космос. По това време Rolex разполагат с цели серии елегантни водоустойчиви часовници, но нямат изделие, което да покрива строгите професионални стандарти за водолазна екипировка. А междувременно през 1953 г. Blancpain вече са в напреднал стадий от работата си по легендарният проект на „Fifty fathoms” и от сключването на договорите за доставка с флота на САЩ ги делят броени месеци.
Изображение
Изт. monochrome-watches.com

Уилсдорф обаче умее да се вслушва в идеите на екипът си, а прозорливият му ум бързо отсява тези с перспектива. И така, още през 1951 г. се дава старт за разработването на цяла една нова линия от спортни часовници предназначени за свободно време и хоби. В тази линия е включено и предложението на един от членовете на директорският борд и запален водолаз - Рене-Пол Жанерет. Идеята му за създаване на професионален водолазен часовник не е нова, многократно обсъждана е, но този път е обогатена с намерението този часовник да бъде проектиран така, че хем да отговори на професионалните стандарти, хем да запази елегантността на линията позволяваща му да се носи, като ежедневно-спортен, а не само с акваланга. Резултатът от тези разработки придобива форма в края на 1953 г. и днес е известен на милиони хора по света, а странните тогава имена получили часовниците в тази спортна колекция, днес са буквално нарицателни и синоними на термина професионален ръчен часовник. Turn-O-Graph, Explorer, Submariner, Milgauss и GMT-Master
Подводничарят, единствен разбира се, в тази петорка, генерира мистерия със самото си появяване. Представен е официално под референция 6204, но е издаден също толкова официално под две референции. Реф. 6204 показана на широката публика, и Реф. 6200. Втората се отличава с по-голяма височина на касата, по-голяма корона, т.н. Big Crown, улесняваща боравенето с ръкавици и циферблат на Explorer. И естествено познайте, коя е по-ценната от колекционерска гледна точка. Ще Ви издам тайната. Втората. Според експертите е произвеждан в продължение само на една година, направени са 3000 екземпляра, само малка част от тях са оцелели до наши дни и се води Светият Граал за колекционерите на Rolex.
Според сайта The Watch Investor цената на запазен екземпляр е в порядъка на 300 000 USD по данни от реални сделки, последната от които през 2016 година.
Прощавайте за отклонението, но тази малка подробност с референциите ми се стори важна за отбелязване.
На изложението в Базел през 1954 г. посетителите могат да видят в една от петте витрини на Rolex, малък автоматичен часовник с черен циферблат, големи светещи стрелки и маркери, матово черен въртящ се безел разграфен на 5 минути със светлинно обозначена нулева позиция, 100 м водоустойчивост базирана на винтова корона по система Twinlock и малък надпис “Submariner – the diver’s friend”.
Rolex представят за първи път официално пред публика моделът - Rolex Submariner ref. 6204, cal. А260
Подводничарят... ражда се една легенда!

Изображение
Изт. www.fratellowatches.com

Еволюция…

Край на 2-ра част

3-та част

Еволюция
Развитие в движение или периодични преиздавания на едно и също нещо но с различен грим. Коя е по-успешната стратегия?


И така, Подводничарят вече е тук. Мистерията, която той поражда още със самото си появяване също. И тепърва мистериите около него ще се появяват и изчезват, къде случайно, къде не чак толкова случайно, но със сигурност успешно изграждайки му, бавно и постепенно в годините, ореолът на легендата.
От Rolex не са склонни много, много, да споделят вътрешнозаводска информация, която би спомогнала изясняването на ситуацията с двете стартови референции, но личното ми мнение все пак е, че към онзи момент самите те не са били напълно готови с точният и окончателен вариант на дрехите, с които да облекат Подводничаря. В дълбокото е студено и само едното двуредно моряшко палто не топли. Но трябва да бързат, защото Blancpain с Fifty fathoms вече са на ръцете на водолазите от US NAVY при дълбочинните им спускания, продажбите им нарастват лавинообразно, а в Omega смело са зарязали опитите за уплътняване с олово и шеллак, усилено работейки по създаването на прототип оборудван с уплътнения във вид на каучукови О пръстени. Няколко години по късно и те ще представят официално още едно легендарно име заемащо достойно място в листата на гмуркачите – Seamaster 300.
Изображение
Изт. www.timepiecechronicle.com

Пръв по време, пръв по право. Първенството и регистрирането на патент от страна на Blancpain отнема на останалите възможността да осигурят безелите си срещу двупосочно въртене и този проблем ще ги мъчи доста години, преди да изтече патента и да дойдат споразуменията, с които самите те да могат да се възползват от изобретението и да подсигурят часовниците си срещу случайното животозастрашаващо объркване на показанията отчитащи времето прекарано в дишане на ограниченият обем въздух в бутилките преди той да свърши.
Според мен инженерите в Rolex експериментират, както се казва в движение. Могат да си го позволят, защото именно тук се материализира онзи техен реален технически опит придобит от сътрудничеството с Panerai в миналото. Тогава Rolex не са спечелили кой знае колко от доставчика на водолазно оборудване за италианският боен флот, но тази „инвестиция” в технически разработки, сега ще им се отплати стократно във вид на възможност за бързи доработки, подобрения и технически решения неизискващи огромни или генерални промени в производствените процеси и структури. Подводничарят гарантира непроницаемостта си в диапазона на обявените 100 м. (по онова време пределната безопасна дълбочина, до която може да се достигне с бутилки заредени с кислородна смес е 91.45 м.) Обаче в Rolex искат нещо повече от безопасна дълбочина. Те искат всичката дълбочина. Това би ги изстреляло далеч пред конкурентите. Ако сравним профилите на двете първоначални референции
Изображение
Изт. rolexpassionreport.com

неминуемо ще ни направи впечатление, колко по-солидни изглеждат корпусът и короната на 6200 спрямо тези на 6204, въпреки привидната им еднаквост. И ако 6204 гарантирано понася налягането на 100 м., то 6200 със сигурност може да понесе много повече. Но от Rolex обявяват стоте метра за пределни и за двете референции на Подводничаря. Наясно са, че тепърва ще става интересно.

continued

И то наистина става. Уилсдорф и екипът му още през 1953 г. са влезли в сътрудничество с Огюст Пикар, френски дълбоководен изследовател и създател на батискафа Триест. През м. Семтември същата година, Пикар се спуска с апаратът си до 3131.8 метра дълбочина, а върху корпуса на Триест е закачена специална разработка на часовник произведен от Rolex. При изплуването на повърхността, часовникът работи точно. Това е знаменателно събитие в света на часовникарската индустрия, но уви то предхожда официалното издаване на Подводничаря и връзката им е само косвена за широката публика. В централата на Rolex са наясно, че им е нужно събитие с шокиращ ефект и директно свързано с името Submariner. Натрупващият се постепенно нов опит в сътрудничеството с Пикар ще им позволи през 1960 година, когато самият Триест и неговият създател вече са част от програмата на флота на САЩ, чиято крайна цел е човек да достигне дъното на Марианската падина в Тихият океан. Мястото е известно, като Challenger Deep и се счита за най-голямата депресия в земната кора. През януари 1960 г, след 64 тренировъчни спускания, приютил в двуметровата си защитена сфера синът на Огюст, Жак Пикар, и партньорът му USN лейтенант Дан Уолш, Триест поема към дъното на бездната. Извън защита на сферата, отново закачен на борда в тази луда авантюра отново ги придружава прототип на часовник, разработка на Rolex. Показанията на уредите в батискафа отчитат дълбочина от 11 521 метра в най-ниската точка от спускането. По-късно след направените по-модерни замервания, тези стойности са ревизирани до 10 916 метра, а по последни данни от 1995 година, основани на съвсем точни високо технологични изследвания, дъното на депресията е на 10 911 метра под морското равнище. Налягането в тази точка е в диапазона на 1 125 кг / см. и дори на сонарната система за гласова комуникация, чиято скорост на вълните е почти миля/в секунда или 5 пъти скоростта на звука, са и необходими 7 секунди за да достави съобщение от Триест и още толкова за отговор на същото. Пикар и Уолш прекарват на дъното около 20 минути. Бронираният Подводничар също. Започва издигането и 3 ч. и 15 м. по-късно Триест изплува връщайки пасажерите си обратно в света на светлината. Изследователският екип констатира, че хората на борда са добре и се чувстват прекрасно, а Подводничарят продължава да работи точно. Край, това което Ханс Уилсдорф и екипът му са преследвали и надграждали в годините, дава своят плод и мечтата вече е постигната реалност. Човекът отиде в Ада, и се върна от там. Подводничарят, макар и малко брониран, бе и се върна с него. Да заповядат продажбите.


сн. батискафът Триест
Изображение
Изт. www.fratellowatches.com


сн. Ролекс батискаф прототип, проект Нектон
Изображение
Изт. rolexpassionreport.com

И те не закъсняват. Че вървят добре го показва една интересна тенденция. След успеха на проекта Нектон и широко разгласеното и рекламираното участие на Rolex със своят специален Подводничар в него, периодиката между издаваните Подводничарски референции рязко се увеличава. За всеки страничен анализатор, това е показател, че планираните обеми от продажби се изпълняват и не е налице необходимост от нищо друго, освен от увеличаване на производственият капацитет. От Rolex точно това и правят. Междувременно, само няколко месеца след успехът с проекта Нектон, Ханс Уилсдорф умира на 79 годишна възраст. Преди кончината си той взема интересно решение. Завещава собствеността върху компанията, на специално създадена преди години и по повод смъртта на съпругата му фондация, която да продължи да управлява ROLEX S.A. съобразно прилаганите от него приживе принципи и стратегии, като членовете на управителното тяло на фондацията нямат право да получават дивидент от печалбите или друго възнаграждение за длъжността си и са длъжни да контролират разпределението на самата печалба да става по схемата: 50% от разпределението за реинвстиции и иновации в самата компания, а останалите 50% за благотворителност.

Между 1954 г. и 1960 г. издадените референции са почти толкова, като бройка, колко издадените от 1961 г. до днешна дата.

Сн. Част от референциите в производство преди 1961 година.
Изображение
Изт. rolexpassionreport.com

Макар и по-бавна от първоначалните темпове, с които започва в годините до 1960 г. еволюцията продължава и днес. Нови референции се появяват регулярно и почти винаги предизвикват повишен потребителски интерес. И един важен за отбелязване факт. В Rolex не се обръщат към преиздаване, трибют, редюсед, или каквото и да се води там терминология за търсене на нови приходи от успешен стар модел на Подводничаря. Появата на всяка нова моделна гама, прекратява след съвсем къс адаптивен период, окончателно и завинаги производството на старата. Политика на марката е да гарантира наличността на резервни части и поддръжка за период от точно тридесет години, считано от датата на официалното сваляне от производство на даден референтен модел, и с това приключва всичко свързано с технологията по неговото спряно производство на официално фирмено ниво.
Интересно е също, че всяко ново издание на Подводничаря, колкото и генетично свързано да е с предходното, си има поне една характерна особеност, отличаваща го от старото, както и редица подобрения, които най-често остават невидими за незадълбоченият в детайлите фен. Военните поръчки, Агент 007 в лицето на Шон Конъри, тропическият циферблат, индексите с радий, тези с тритий, смяна на шрифта, смяна на доставчика на циферблата, собствени циферблати, COMEX, циклопът, сапфирът, Стив МакКуин, инхаус движенията и постоянните им подобрения в годините, новите движения. Истински кошмар за всеки опитващ се да подреди под някаква времева хронология нещата, и то без да има пряк достъп до архивите на компанията. На всичкото отгоре всяка референция си има свои поне по няколко версии, което превръща опитите за класификация, едва ли не в детективско разследване. Само за пример, екземплярите на спомената вече няколко пъти Реф. 6200, въпреки че е произвеждана за кратко и в ограничен тираж се различава в цели 6 вариации само на циферблата:
1. със сребрист надпис Submariner
2. без сребрист надпис Submariner
3. с надпис Submariner + OCC
4. двойно надписан (Joyería Riviera)
5. с малко лого
6. с малко лого + Swiss T

Отделно, че точно периода между 1953 и 1956 съвпада и с въвеждането на първият собствен за Rolex калибър 1030, който да замени използваните до този момент А260 и А296 базирани на външни доставки, та кашата хептен да стане пълна.
За да бъдат правилно разбрани и съпоставени всичките вариации на референциите с техните отличителни детайли и особености, както и еволюцията на самите калибри използвани в тези референции и вариации на Подводничаря ще е необходимо изключително много писане. Затова смятам да не задълбавам в тази тематика засега и да я доразвия по-нататък в отделна серия от публикации за всяка референция поотделно.
Тук и сега, само грубо и набързо ще нахвърлям основните точки по години, които бележат развитието на Подводничаря от онова първо представяне през 1954 година до последната официално обявена референция към момента, като се опитам да дам малко повече подробности относно отделни модели, които лично аз считам за малко по-специални, поради някаква причина.

1955 г.
Реф. 6538 – наследник на първоначалната версия 6204, но оборудван с кал. 1030.
Реф. 6536 – наследник на версия 6205, но оборудван с Big Crown.
Реф. 6536/1 – версия 6536 оборудван също с кал.1030.
Реф. 6538 – излиза във военна версия за Британският Кралският флот.

1956 г.
Всички версии в производство получават нов дизайн на стрелките. Светлинният маркер на секундната стрелка е изтеглен по близо до центъра по оста и. Безелът получава минутно разграфяване за първият от четирите си петнадесет минутни сектора.
Реф. 6538А – излиза с циферблат, като на 6200.
Реф. 6536 – нулевата позиция на безела е означена с червен триъгълник.
Реф. 6538 – излиза във военна версия за военноморският флот на Канада. Военната версия е с гравиран идентификационен номер върху циферблата.

1958 г.
Реф. 5510 – базиран на 6200, но вече с кал. 1030
Реф. 5508 – версия 6536 получава кал. 1030, шрифта на цифрите върху безела е променен и нулата вече не е толкова обла.

1959 г.
Реф. 5512 – дизайнът на касата се променя с добавянето на гардове за короната, размерът е увеличен до 40 мм. Върху циферблата се появява надписът “Superlative Chronometer, Officially Certified” .
Реф. 6538 – върху циферблата също се добавя надписът за сертифициран хронометър.

1962 г.
Реф. 5513 – променен е дизайнът на короната и версията се издава с нов кал. 1530.

1963 г.
Реф. 5513 – актуализация на версията с кал. 1520.

1966 г.
Реф. 1680 – върху плексито се монтира увеличителен сектор (циклоп) Част от надписите върху циферблата се изписват в червен цвят (това продължава до 1973 г.), въвежда се кал. 1575.

1969 г.
Реф. 16618 – Подводничарят излиза за първи път във версия от ценен метал, в случая злато.

1979 г.
Реф. 16800 – хесалит кристалът е заменен от сапфир кристал, водоустойчивоста е повишена на 300 м.

1981 г.
Реф. 16800 и 16618 – и двете референци са оборудвани с еднопосочно въртящи се безели и кал. 3085.

1983 г.
Реф. 16613 – Подвоничарят се издава във версия биколор, в слчаят злато/стомана (Rolesor).

1988 г.
Реф. 16610 – Подводничарят е оборудван с кал. 3135.

2003 г.
Реф. 16610LV – На версията е монтиран безел с инсърт в зелен цвят.

2009 г.
Реф. 116613LB – въвежда се керамичният безел, размерът на индексите и стрелките е увеличен (т.н. maxi dial), дизайнът на касата е променен, широчината на лъговете и гардовете на короната е увеличена, финишът на полировката на лъговете е гладък, оборудван е с нов подобрен модел верига.

2010 г.
Реф. 116619 – въведените с 116613LB промени във версия от бяло злато със син керамичен безел.
Реф. 116610 – дългоочаквана версия със всички последно въведени промени във вариант стомана с черен керамичен безел.

2012 г.
Реф. 114060 – версията без дата е издадена със всички нови промени в дизайнът от последните версии с дата.


В тази суха еволюционна хронология има няколко версии, които лично на мен са ми дали сериозен импулс, който да ме накара да пожелая толкова силно Подводничар на китката. Но не, това не са прословутите референции ала Джеймс Бонд. Това не са версии добили популярност с участието си в продукциите на Холивуд, а по-скоро това са версии, които са били ежедневен спътник на човек, благодарение на чиито труд и талант, самият Холивуд е станал това, което е.
Реф. 5513 във вариантът и от 1964 г. Реалният личен часовник на Стийв МакКуин. „Великолепната седморка”, „Булит”, „Льо Ман”, „Ад под небето”, „Том Хорн”, „Пеперудата” (Papilon), и още много знакови заглавия. Една удивителна филмография, на един удивителен актьор. Всъщност той е притежавал приживе два Подводничаря. Реф. 5513 от 1964 г. и Реф. 5512 от 1967 г. Когато големият актьор ги е купувал, са стрували по около 250 USD всеки. Купувал си ги е, не за престиж очевидно. Вероятно за актьора изпълняващ сам каскадите в много от филмите си, Подводничарят се е сторил, един наистина добър часовник, който може да бъде носен еднакво удобно , както на късият ръкав в работата на снимачната площадка на „Пеперудата” и „Булит”, така и под ръкава на блейзъра на червеният килим. Известните фотоси на МакКуин с Heuer Monaco също са реални, но уви страхотният хронограф на Heuer в тях е само филмов реквизит от снимките на „Льо Ман”, а не личен часовник на актьора.

Сн. На снимачната площадка на „Пеперудата” (Papillon) 1973 г. Реф. 5512
Изображение
Изт. www.forbes.com

Историята на по-старият, този от 1964 г. е много интересна. За него се знае, че някъде в началото на 70` е бил надписан с посвещение и подарен от актьора на неговият добър приятел и дубльор в по-тежките и опасни каскади, професионалният каскадьор – Лорън Джайнс. Следват години на неизвестност, докато при големият пожар в Лос Анжелис през 2016 година, не изгаря напълно и домът на Джайнс, по това време самият той вече на преклонна възраст и в напреднал стадий на болестта на Алцхаймер. В пепелта на домът му изчезват всичките спомени на възрастният човек, а със тях и много специални предмети подарявани на каскадьора от най-големите филмови звезди. Любимият Подводничар на Стийв МакКуин също е сред изпепелените вещи. По молба на съпругата и дъщерята на Джайнс е извършено пресяване на пепелището и за радост на всички фенове и почитатели, часовникът е открит сред останките. Разбира се, дори и един Подводничар не може да оцелее в подобен огнен Ад, все пак той е проектиран да властва върху дълбините, не върху вулканите. След професионална намеса с оказана изключителна помощ и от Rolex S.A., днес часовникът е възстановен до работещо състояние и в максимално автентичен вид. Въпреки, че по него винаги ще личат следите на огненият ужас, той се е превръща веднага в колекционерска мечта.

Сн. Възстановеният Подводничар с посвещението на Стийв МакКуин към приятелят му Лорън Джайнс. Реф. 5513 от 1964 г.
Изображение
Изт. www.forbes.com




Следва :
Ерата COMEX…



To be continued

P.S. Извинявам се искрено на всички, които имат търпението да ме търпят, че продължавам да давам на час по лъжичка. Времето ми е ограничено много, но ще го напиша докрай това Ревю… м@мк@ му :)
”Никой не е толкова безинтересен колкото един човек без интереси.”

Потребителски аватар
ivanovnov
Маниак
Мнения: 2734
Регистриран: 20 08 2012, 12:29
Местоположение: София/България

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от ivanovnov » 11 09 2018, 14:27

очаква се нещо добро...:) :) :) подозирам за какво ще иде реч, Асене беше много интересно за четене, дори и само първа част да е :) очаквам следващата :) Благодаря
...go forward...

Torro
Маниак
Мнения: 2528
Регистриран: 07 10 2012, 17:05
Местоположение: гр. София

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от Torro » 11 09 2018, 16:18

Зави ми се свят само докато четох предисловието /въведението/. Това в най-добрия смисъл на думата. Страхотен изказ!
Очаквам с нетърпение последващите завръзка, кулминация, развръзка и накрая един достоен епилог.

Потребителски аватар
Дон Жуан
Маниак
Мнения: 2730
Регистриран: 31 05 2014, 13:09
Местоположение: Габрово

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от Дон Жуан » 11 09 2018, 16:58

Направо отнесе!!! :clap: ::drinks::
Моята скромна колекцийка : http://strelki.info/viewtopic.php?f=12&t=20141

Потребителски аватар
Prisadov
Маниак
Мнения: 2242
Регистриран: 07 05 2012, 14:11
Местоположение: Пловдив

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от Prisadov » 11 09 2018, 17:11

Can't Wait за продължението !

Асене, Благодаря ти !


Злати...

Потребителски аватар
Orack
Маниак
Мнения: 609
Регистриран: 13 01 2016, 17:13
Местоположение: София

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от Orack » 11 09 2018, 17:53

Две важни условия в продължението, за да са доволни всички - снимка на задния капак и снимка с мацка :lol: :lol: :lol: . Това в рамките на шегата.
А сега сериозно - супер материал се очертава, ей за такива обичам форума. Поздравление Асен ::drinks::

Потребителски аватар
Veselka
Активен
Мнения: 297
Регистриран: 21 08 2016, 17:12

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от Veselka » 11 09 2018, 21:10

:clap: :clap: :clap: очаквам продължението. :)
Изображение

penchod
Активен
Мнения: 291
Регистриран: 24 01 2013, 00:06

Re: Подводничарят I част (работно заглавие)

Мнение от penchod » 11 09 2018, 22:26

Наистина страхотно, очаквам продължението с нетърпение! :clap:

V&G
Почитател
Мнения: 388
Регистриран: 06 05 2015, 15:48
Местоположение: Bayern

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от V&G » 12 09 2018, 21:44

:clap: Страхотно !
Продължаваи все така ! ::thumb::

Потребителски аватар
Дон Жуан
Маниак
Мнения: 2730
Регистриран: 31 05 2014, 13:09
Местоположение: Габрово

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от Дон Жуан » 12 09 2018, 22:17

V&G написа:
12 09 2018, 21:44
:clap: Страхотно !
Продължаваи все така ! ::thumb::
Да бе да! И кой после ще напише ревю след тоя пернишки стоманяр........???
:lol: :lol: :lol:
Моята скромна колекцийка : http://strelki.info/viewtopic.php?f=12&t=20141

bambina
Активен
Мнения: 228
Регистриран: 29 07 2018, 19:57
Местоположение: София

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от bambina » 12 09 2018, 22:30

Дон Жуан написа:
12 09 2018, 22:17
V&G написа:
12 09 2018, 21:44
:clap: Страхотно !
Продължаваи все така ! ::thumb::
Да бе да! И кой после ще напише ревю след тоя пернишки стоманяр........???
:lol: :lol: :lol:
Аз ;)
Education isn't something you can finish

Потребителски аватар
ivo p
Маниак
Мнения: 979
Регистриран: 20 09 2014, 11:31

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от ivo p » 12 09 2018, 23:32

Ето така се възражда “умрелия” форум. :)

Браво.

Интерессссссно и готино

Magelan
Почитател
Мнения: 432
Регистриран: 12 02 2011, 09:38

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от Magelan » 13 09 2018, 12:43

Лично благодаря на колегата senna за това ревю. Имах нужда от него. Благодаря за човещината, която "прозира" между редовете. Благодаря за енциклопедичния и същевременно увлекателен изказ. Всичко това в своята съвкупност дойде като балсам след цялата тази посредственост /меко казано/, която се изля във форума през последните няколко месеца. Адмирации и респект колега.

Потребителски аватар
marind
Маниак
Мнения: 2158
Регистриран: 20 12 2011, 14:50
Местоположение: Варна

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от marind » 13 09 2018, 13:48

:clap: :clap: :clap: ::drinks::
В чест на модераторския любимец OSKAR.
Джомолунгма – майката на небесата!
Евала, Майна, не знам как го постигаш, но искам и аз да го мога като теб!
*****the King of the watches*****

Потребителски аватар
phil05
Маниак
Мнения: 6816
Регистриран: 26 05 2012, 10:40
Местоположение: София

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от phil05 » 14 09 2018, 14:01

И аз :clap: :clap: :clap: какво да приказваме...

Става все по интересно, като гледам 3 част, какво ли се гласи нататък... :shock: ::drinks::

senna написа:
11 09 2018, 14:08
...

To be continued

P.S. Извинявам се искрено на всички, които имат търпението да ме търпят, че продължавам да давам на час по лъжичка. Времето ми е ограничено много, но ще го напиша докрай това Ревю… м@мк@ му :)
Трудна работа това с търпението, но хайде...И по бързичко, ако може! ::drinks::

Потребителски аватар
hemingway
Маниак
Мнения: 2341
Регистриран: 05 11 2012, 01:22
Местоположение: Plovdiv

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от hemingway » 14 09 2018, 14:51

:clap:
Поздравления за отделеното време и синтезираната, изключително интересна информация!

Потребителски аватар
xtony
Напредващ
Мнения: 91
Регистриран: 11 11 2013, 17:01
Местоположение: София

Re: Подводничарят I и II част (работно заглавие)

Мнение от xtony » 14 09 2018, 15:15

Страхотно, поздравления!

Отговори

Върни се в “Ревюта и снимки на часовници”