Този път няма да Ви занимавам с история на марката, не че не заслужава, напротив Ложин е не по- малко велика марка от Хамилтън, но някакси се чувствам недостоен да опиша неизчерпаемото богатство на LONGINES, за което се носят легенди.
Когато стане дума за дайвър , първото нещо, за което човек се сеща е дебело стъкло, оребрен еднопосочен безел и чудовищни маркери.
Обаче съществува и друг стил водолазни часовници, който са се появили след войната, когато туристическото гмуркане е станало популярно, става дума за семейството на така наречeните „Супер компресори“ притежаващи коренно различна визия.
Компактни размери, по –скромни маркери, безел прибран под стъклото и разбира се втора коронка за неговото въртене. На снимките долу е мечтата на колекционерите- „света троица“ UG, Longines и JLC
Именно въртящият безел, разграфен до 60 е най- съществения атрибут на всеки един дайвър
Поради спецификата на гмуркането най- често се налага засичане до 1 час. За целта преди гмуркане, старт финала на безела се завърта срещу минутната стрелка и така без да се пипат стрелките, водолазът следи колко дихателно време му остава за декомпресия под водата.
Тези показания са жизнено важни затова конструкторите обръщат особено внимание на тази част от часовника.
В началото дайвърите били снабдени с конвенционален безел, въртящ се и в двете посоки, а триенето била единствената сила, която държала безела в зададената позиция. Очевидно това крие рисковe от инцидентно завъртане на безела, затова се появили три системи.
Храпов механизъм- (най- разпространен и познат на всички) безела цъка и се върти само в едната посока.
Заключващ се безел, например Омега Плопроф червения бутон освобождава ключалката(ляво), Глицин – заключваща коронка (средата), Зодиак – заключваща пружина, безела се натиска надолу за да се завърти (дясно).
Вътрешен безел, под стъклото на часовника, който не може да се закачи инцидентно. Затова обаче е необходима втора коронка и така се появил силуета на „Супер компресора“ или още известен като dress diver, тънък профил с две коронки и вътрешен безел. На снимките две класики Droz и Bulova и съвременна интерпретация на IWC
За бъде съвсем ясно Super compressor е търговска марка на швейцарския производител на корпуси EPSA Ервин Пикре Сосиете Аноним. Огромна фабрика в миналото (8600 работника), днес не съществува. Техния собственик Ervin Piquerez има регистрирани над 200 патента.
Видно то тази рекламна брошурка „ компресор“ и „компресор 2“ са били водоустойчиви корпуси със щаркнат капак, докато „Супер компресор“ е специална технология за винтов капак с притискателна пружина.
Видно от надписите на задния капак на часовниците от него време, са ползвани два патента 317537 и 337462 поразрових се и ето какво научих.
Патент 337462 заявен на 13 авг. 1956г. се отнася за коронката. (сн. в ляво). Тя не е била на винт имала е пластмасова сърцевина (полиамид или смолист винил) Тази изолираща сърцевината на коронката е обрамчена със спирална пружина, която я притиска постоянно за втулката и по този начин без винт са постигнати 200 метра водоустойчивост.
Патент 317537 заявен на 15 яну 1957г. е квинтесенцията на супер компресора (сн. в средата). Задния капак се притиска към корпуса посредством гофрирана пружина . Целта е да се постигне постепенно, равномерно и стабилно притискане на задния капак в корпуса, по този начин може да се осигури херметичност дори без уплътнение. Технологията щади уплътнението, а при потапяне под водата задния капак се притиска от водното налягане. Колкото по- дълбоко, толкова по- силно става притискането.
(сн. горе дясно) има линк към анимация, с която се опитах да илюстрирам позициите под вода и при развиване на капака. Червено- заден капак, жълто- гофрирана пружина, зелено- аксиално подвижна резба на капака.
По тази технология EPSA са произвеждали хиляди корпуси на цена около 9 франка и са снабдявали над 100 бранда, няма да слагам снимки на всички, само ще изброя някой от тях.
Alpina Baylor Benrus Blancpain Bucherer Bulova Clarna Consul Cupillard Rieme Delvina Droz Duval Duward Edox Enicar Exona Felca Fortis Girard-Perregaux Glycine Hamilton Invicta IWC Jaeger-LeCoultre Le Cheminant Lip Longines Lusina Milber Nivada Grenchen Olma Onsa Orsa Precimax Renis Rona Solix Solvil Titus Suter Talis Technos Tissot Universal Geneve Unver Wittnauer Geneve Zenith ZentRa
Регистрирано лого (сн. ляво) Заден капак с логото за Фортис (в средата) Булова (в дясно)
Интересното е, че когато първообраза на моя часовник се появил, Лонжин не са използвали този патент или поне не е било легално. На снимките долу в ляво и средата се вижда, че на капака няма надписи, въпреки това за мен е очевидно, че капака е бил конструиран по тази технология.
На по-късен етап в средата 60 те години изглежда Лонжин са сключили договор за лиценз (горе дясно) защото номера патента се появява на капак изработен от тях. И така макар и да са правили собствени каси, Лонжин също са били част от Супер компресор манията.
Приликите на римейк-а с първо образа са поразителни и това превръща носенето на съвременния Лонжин ледженд дайвър във вълнуващо приключение
Моя екземпляр се отличава от сравнителния на снимките, по това, че има дата и по - светъл нюанс на маркерите.
Ето го и него
Снимките могат да бъдат два пъти увеличавани с цъкване върху тях. От директния образ и отражението във водата се вижда, че показанията на часа и минутите се различават еднакво добре под различен ъгъл.
Часовника е придружен с масивна и луксозна дървена кутия, която се закопчава с кожен колан. Лонжин умеят да гъделичкат
Профила на часовника е сравнително нисък, което го прави удобен за носене под риза и подходящ дори за доста тънка китка 16 мм, като тази на снимката
Циферблата и въртящия безел са лакирани в черно и това придава изискана костюмна визия на часовника. На снимката се вижда как ръба на прозорчето за дата отразява светлината. Повърхността на циферблата е леко вдлъбната и по този начин по него несе различават други отражения освен на стрелките.
Маркерите също са лакирани, а техния пясъчен цвят, наред с класическия шрифт придават изтънчена ретро визия.
Интересен момент е дата чиито цвят е направен също като на маркерите.
Детайла на маркерите е доста интересен, а шрифта на цифрите е същия като на екземплярите от шестдесетте . Ето една моя макро снимка, светлината влиза под ъгъл и се виждат прашинките върху стъклото, но отвътре е стерилно чист.
Долния капак е като на класическия за суперкомпресорите 32 мм дванайсето ъгълник . Капака е изпъкнал за да може да побере автомата ЕТА 2824-2, който между другото е 1.4 мм по-тънък от оригинала Лонжин 290.
Въпреки това корпуса стои сравнително стабилно на китката заради силно извитите лъгове, който както се вижда от снимката го държат във въздуха.
За първи път имам часовник с такова стъкло и съм впечатлен. Формата имитира бомбето на плексиглас, но същевременно има предимството на сапфир. От вътре има антирефлекс, което си е задължително за сапфирите заради силното им отражение.
Освен че формира ръб, повърхността също е изпъкнала. Не се виждат уплътнения, та се чудя как е захванато и то водоустойчиво.
Прави ми впечатление, че трудно го поддържам чисто, вероятно това с дължи или на лъскавия циферблат или на технологията, с която сапфира е обработван за да придобие тази форма.
Натовската лента в бежово и черно направо заспа, сякаш е правена за този часовник. От както съм го взел не се разделям с нея. Страхотна цветова комбинация и комфорт.
Дори поставен на върха на китката ми, часовника пак ми стои удобно и стабилно, не чувствам сърбежи. Бих я заменил само с меш, но още не съм избрал, трябва да е нещо качествено отговарящо на часовника.
Патентите така са разположени, че нато-то се нанизва без проблем и не е нужно да ги свалям. Картинката на задния капак е толкова дълбоко изрязана че стои като медальон. Коронките са със задължителния супер компресорите кариран мотив. А профила носи елегантния полъх на 60те години на миналия век. Трудно съдържам усмивката си.
Ето елегантния профил и под друг ъгъл. Изключително нисък корпус и външен безел, чак коронките влизат леко в във външния безел. Просто не мога да повярвам, че тази нежна играчка е маркирана 300 метра.
Осветеността е ахилесовата пета на този модел. Всъщност луминисцентния материал е с доста добро качество и положен в прилична плътност. Проблема е, че площта е изключително ограничена особено за маркерите на часа.
И все пак в малките часове успявам да видя колко часа- нали това е целта.
Да не кажете че съм пренебрегнал каишката, ще спомена няколко думи. Тя е водоустойчива лека и приятна на докосване. Отвътре е нещо като гумирана, а от вън има някаква карирана текстура която пасва на коронките и ретро визията, разбира се катарамата също е карирана. Размера е 22-20 което позволява интересни заместители като Хирш Либерти например, но си мисля, че повече ще пасне каишка, която да се изтънява към катарамата. Оригиналната си е О.К. но все пак е изкуствена материя и не върви да се носи в официални случаи. Изобщо този часовник предоставя богати възможности за експерименти.
Екстра часовник, честито.
и това ревю ми дойде прекрасно релаксиращо. 
