Първия часовник от детинство

[SLAYER]

Колкото и години да минат, човек винаги ще помни първата си любов и първия часовник. Единствената разлика ще бъде само тази, че първата любов от четиридесет килограма ще се е превърнала в сто килограмова лелка като тези който работеха в пералното на поделението в което сме отбили военната си служба, а часовника ще си остане същия.
Бях загубил пълна надежда, че ще срещна отново моя първи часовник, който получих в средата на 80-те години на миналия век. В съботния ден тази мечта се сбъдна, един много стар човек ме зарадва като ми го показа и даде - така както го бях оставил в своите спомени. А, именно този човек ми го беше подарил и зарадвал преди цели 35 години, а сега отново ме направи щастлив. Първото, което би направил всеки е да провери състоянието на своята загубена любов. За моя най голяма изненада, часовника работи така прекрасно, както преди 35 години, без да е бил на ремонт или профилактика. За съжаление само не зная каква е била паричната му стойност в онова време, сега си правя съпоставка с новите механизми от по хиляда-две хиляди лева, правени по най-съвременни технологии. Със циферблата на горе +16, с коронката на долу -5, за цял ден носене на ръката -3 секунди

[otof]

Едно време ,една реклама ,предавана от уста на ухо, казваше че съветските часовници са най-бързите в света...
Може пък да си случил на нестандартна бройка

[chezz]

Може би най-скъпият ми спомен от детинство - тази Ракета 2601, която получих преди около 50 години. Това бе първият ми часовник, на който се и научих да познавам часа. Работи без профилактика (май преди много години един часовникар му капна нещо си, без да го разглобява) и според едно телефонно приложение, дава съвсем прилично отклонение. Само едно сменено стъкло за половин век Мил спомен от безвъзвратно отминали времена ...

[SLAYER]

chezz - В тези времена, това беше голяма радост за малките. Хора който са живели в апогея на комунизма, са ми разказвали удивителни истории за невъзможността да притежаваш часовник. Минавали са през много перипети за да се сдобият с така желания механизъм, предимно руски или производство на ГДР, за швейцарски - не са и мислили. Когато са карали велосипед - часовника е смъкван, за да бъде повреден или като си правили портретни снимки - вземали са на заем, ако не са имали.

[munhed]

Ами това е общо взето. Получих го от чичо си, когато бях на 8-9 години, през далечната 1986 година. Часовника дойде от Корекома, чичо ми беше управител на харманлийското такова. Много му се радвах и си мислех че това е Мики Маус . Часовничето тиктака още на ръчичката на една моя малка племенница и дори оригиналната каишка не е мръднала. Много хубав сантимент....

https://ostalgieruhla.wordpress.com/ruh ... ggle-eyes/

[blr]

chezz - В тези времена, това беше голяма радост за малките. Хора който са живели в апогея на комунизма, са ми разказвали удивителни истории за невъзможността да притежаваш часовник. Минавали са през много перипети за да се сдобият с така желания механизъм, предимно руски или производство на ГДР, за швейцарски - не са и мислили. Когато са карали велосипед - часовника е смъкван, за да бъде повреден или като си правили портретни снимки - вземали са на заем, ако не са имали.

Като човек, който помни добре онези времена (през 89-та бях вече студент) мога да споделя, че поне през 80-те, вече не беше толкова трудно/скъпо да се сдобиеш с часовник. Първият часовник, който тогава си закупих сам, с пари спечелени от мен беше Полет 3133. Трябва да е било през 1988. Бяха ги пуснали на щанда на първия етаж на ЦУМ. Цената по спомен беше около 120 лв, което си беше доста солидна сума за онези времена. За мен около 2/3 месечна заплата, но знаете как е...
В същото време имаше и далеч по-евтини, съветски часовници с цени 30-50 лв, а кварцови с дисплей и няколко мелодии вече се намираха и по-евтино. Върховната гъзария беше Сейко или Ориент от Кореком, а за швейцарци не сме и мечтали.

[SLAYER]

Полет 3133

Времената бяха други.
Публикувал сте интересен линк към моделите на Рухла
Полет 3133 е бил бижу за тогава, и цената му е била висока за тогавашния стандарт.

[monopola]

Много обичам да чета такива теми Някак носталгично красиви са..
Ама нищо, че работят часовниците - профилактираите ги, че накрая ще спрат и ремонта ще е по-сложен

[aaron]

Като човек, който помни добре онези времена (през 89-та бях вече студент) мога да споделя, че поне през 80-те, вече не беше толкова трудно/скъпо да се сдобиеш с часовник. Първият часовник, който тогава си закупих сам, с пари спечелени от мен беше Полет 3133. Трябва да е било през 1988. Бяха ги пуснали на щанда на първия етаж на ЦУМ. Цената по спомен беше около 120 лв, което си беше доста солидна сума за онези времена. За мен около 2/3 месечна заплата, но знаете как е...
В същото време имаше и далеч по-евтини, съветски часовници с цени 30-50 лв, а кварцови с дисплей и няколко мелодии вече се намираха и по-евтино. Върховната гъзария беше Сейко или Ориент от Кореком, а за швейцарци не сме и мечтали.

Колега не си погледнал по- подробно из ЦУМ- а, имаше и швейцарски с ЕТА механизъм.
Точно оттогава и аз се сдобих с един Ovaras, по спомен около 220лв., голямо пазене, голямо сервизиране,
след него минах на това, дето му викаш "гъзария"- Seiko, работи и работи, и работи...

...а най- първия ми Восток от 75-а година "посях" някъде из калта на Любимецките угари, докато пазех да не проникне империализЪма и капитализЪма по нашите земи.

[blr]

Ovaras ги помня като марка, но от малко по-късно, да речем 90-91-ва година. Нямам спомен да съм ги виждал да се продават по соц. време, но не претендирам и да съм следял особено.
Горе-долу тогава (90-91) се сдобих и с първото си Сейко 5 (още със 7009 механизъм), което никога не е отваряно и още работи.

[munhed]

Полет 3133

Времената бяха други.
Публикувал сте интересен линк към моделите на Рухла
Полет 3133 е бил бижу за тогава, и цената му е била висока за тогавашния стандарт.

Благодаря, линка случайно го намерих. Между другото вчера видях племенницата си, радва се на часовничето, както аз навремето. Иначе мисля че се профилактира от време на време, наш познат е часовникар.

[vladobg78]

Още го пазя:)

[ayl]

Отдавна го няма, но първия ми часовник беше Спортивнъй (нямам руската буква на клавиатурата) с фосфорециращи стрелки. Беше голям кеф, с плетена каишка черно и сиво.

[limonata]

38 мм, цифер с вълнички. За 9 клас си беше турбо шик, като песен на Щилиян.

[Raymond]

[Kostabo]

Ето го! Слава калибър 2414 инхаус на 2МЧЗ, 21 камъка, два барела работещи в синхрон, позлата, 45 часа резерв, неудобна коронка, много точен. Купиха ми го моите родители през 1974 година, струваше 39лв. 40лв. с каишката.

[rminchev]

Аз имам "желязна закалка " от детството. Не помня времената на механичните часовници. Първата ми среща с часовник беше електронното casio на баща ми. Помня, че го бях докопал и се чудех как за закопчава металната верижка, започнах да си играя с бутоните и часа изчезна и се появиха други неща по дисплея. На по късен етап осъзнах, че съм го включил на хронометър, но тоава се уплаших,че съм го счупил. Оставих го обратно на мястотот му за да не разбере баща ми, че съм пипал часовника му, че можеше да ям пердах. На по късен етап помня, как молех майка ми да ми купи часовник, тя ми казваше, че още не познавам цифрите и това си беше самата истина, още не бях тръгнал на училище. Като завърших първи клас и вече знаех цифрите, помня че с нетърпение си чаках обещания часовник и в един хубав слънчев ден чичо ми ми подари първия часовник Беше електронен, не помня каква марка беше. Постоянно беше на ръката, докато не го изгубих докато тичах след топката по време на игра на футбол с приятелчетата. Следващия беше пак дигитален и пак не поня каква марка, но имаше нарисувана риба марлин отстрани до дисплея, този път подарък от майка ми, мног му се радвах, но почнах да бърникам в него и го повредих. Първия механичен часовник, който попадна в мен ми даде едно приятелче. Беше на дядо му. Каза ми че бил повреден и ще ми го даде ако му дам да покара колелото ми. С удоволствие го оставих с колелто, а часовника на дядо му работеше перфектно и го позвах дълго време. Беше руска ПОБЕДА. Навиваше се на ръка, бял циферблат, нямаше дата. Не знам този мой приятел какво се е разбрал с дядо си след като е видял, че му го няма часовника. На мен нищо не ми каза, само помня че искаше пак да ми кара колелото. Колелто ми беше марково - BMX Gepard . След това при мен попадна следващия часовник и следващия и така до днес...