Автор: Светослав Александров
Да ревюирам руски часовник и въобще какъвто и да е руски продукт си е неблагодарно начинание в България. Това е неизбежно, тъй като хората естествено са разделени на т.нар. „русофоби“ и „русофили“. Поради тази причина лично на мен ми е трудно да си създам обективно мнение за руските продукти на пазара на базата на впечатленията у нас. Специално за Восток, мненията следват обществената поляризация. Едни намират тези часовници за много добри, достойно заемащи своето място сред световното хорологично изкуство, други ги смятат за пълен боклук.
Wrist shot на Восток Амфибия
Сега, аз не съм русофил. Поради това, преди да пристъпя към закупуване на „Амфибия“, реших да се запозная със западните мнения. Watchuseek бе добро отправно място. И на запад мненията се оказаха разнопосочни, за някои са евтин боклук (cheap crap), за други са недооценени (underappreciated), за някои са супер готини (freaking cool). Но изненадващо, открих също така, че брандът Восток се радва на множество почитатели сред западняците, най-вече заради модулната конструкция и широкият набор от фабрични и афтърмаркет-компоненти на достъпна цена, което ги прави лесни за модификация. Независимо какво бих написал оттук насетне, всички модъри се съгласяват, че Восток сред най-лесните и най-удобните за модификация часовници.
Убеждавайки се, че си струва да закупя една „Амфибия“ дори и само заради забавлението, аз реших да постъпя както повечето сериозни Восток почитатели – да си поръчам часовника от интернет, от предпочитания от мнозина магазин Мераном. Сега, преди тази „Амфибия“, аз съм си заръчвал и „Командирски“ в края на 2019 година от Мераном и бях доволен от обслужването, като изключим бавната доставка на руските пощи. И поддръжката на Мераном беше прилична, какъвто, прочие, винаги ми е бил досегът с руските магазини. Аз им пиша на английски, те ми отговарят на руски, значи се разбираме.
"Амфибия" веднага след разопаковането
Поръчах часовника малко преди Великден през 2021 г. и този път, след три седмици, той пристигна благополучно. Въпреки предупрежденията, че ковидът забавя всички доставки на руските пощи и може да не пристигне с месеци наред, въпреки молбите ми да използвам по-бързите DHL, аз поех риска – и „Амфибия“ дойде у нас по-бързо от предишния „Командирски“. А и след една ужасна случка с DHL и разправии по митници и товарителници не искам и да чувам за тях вече...
Спрях се на модела 100485, с бял циферблат, арабски цифри на 12-тия, 3-тия, 6-тия и 9-тия час и на 05-тата, 10-тата, 20-тата, 25-тата, 35-тата, 40-тата, 50-тата и 55-тата минута. Моделът ме грабна и поради това, че не съм модър и исках да използвам по възможност фабричния безел, а този (с минутни маркери 15, 30, 45 и 60) ми хареса. Едно лично предпочитание - когато избирам руски часовници гледам да нямат дразнещи символи – не ща петолъчки, танкове и прочие. Колорадски бръмбари, сакън! Затова изчистен, хубав циферблат. Фрашкан съм с часовници с тъмен циферблат и панди. Сега пожелах бял.
Размер и базисна характеристика
Тук е коректно да отбележа, че имаше разминаване между снимките на сайта на Мераном и получения продукт по отношение на верижката. Не получих верижката, показана там със закопчалка и логото на Восток. Вместо това получих верижка със закопчалка тип „двойна пеперуда“ и без лого. Парадоксално, верижката се оказа приятна изненада. Бях се настроил психически да хвърлям верижката веднага щом пристигне (всички казват, че колкото и да не си модър, верижката е калпава и винаги си заминава). Не и при този часовник. Същото впечатление имат и западните ревюиращи. Дословен цитат: „The original bracelet is far better than other Vostok types, but that's personal.“
Какво мога да кажа за изработката на часовника като цяло, особено като го сравня с японския ми дайвър Orient Mako и швейцарският ми псевдодайвър Tissot? Няколко неща ме притесняваха. На първо място, двупосочният безел без прещракване. Ами... не бих казал, че ме дразни. Даже обичам да си играя с него. Едно такова готинко, плавничко.
Второто – акрилното стъкло (плексиглас). Изненадващо, влюбих се в него! Всеки, който познава историята на „Амфибия“, е наясно, че дебелото плекси стъкло е характеристично за модела, важен компонент от водоустойчивостта на часовника. Сега, тъй като това е часовник за 100 лева, не го жалих. Потопих го неколкократно, е не при дълбочините, указани в характеристиките. Но неколкократно ме свари дъждът, освен това беше в басейн и джакузи хаха. Никакъв проблем с водоустойчивостта. Да се върна на плекси стъклото – хареса ми цялостното излъчване, едно такова топличко, каквото няма при сапфира и минералните стъкла. За няколко месеца плексито се сдоби с едно-две косъмчета, което е окей – харесва ми това, че часовникът ще старее цялостно, вкл. със стъклото си. Откъм неприятната страна, още при получаването на часовника от Мераном имаше две-три деруги от вътрешната част и това много си личи при излагането на „Амфибия“-та на слънце, щото хвърлят сянка. Мразя часовникът ми да има дефект още с пристигането си.
Дефектът, за когото говоря в следващия параграф. Обърнете внимание на луминисценцията на шестия час.
Което ме води към следващата част от това ревю – цялостното качество. Като за часовник от 100-лева е прилично. Освен деругите, забелязах още нещо, набиващо се на очи – несъответствие между луминисценцията и маркера на 6-тия час, което се опитах да го снимам за вас. Качеството на луминисценцията не е особено впечатляващо.
Третото, което ме притесняваше, бе клатушкащата се коронка, но бързо свикнах с нея. Вижте, с липсата на опция за бързо сменяне на датата така и не мога да свикна с тия Востоци. Цялото това въртене от 8 до 12 часа (единственият начин за смяна за датата) ме дразни и като човек, който си сменя редовно часовника на китката, е една досада... Но пък хубавото е, че разполагам с часовник с механизъм, който е практически непроменен от 60-те и 70-те години и още е в производство. Трабант със скоростите под волана не мога да си купя, но щом мога още Восток – окей, дори и това да е свързано с дразнеща смяна на датата...
Четвърто, механизмът. Востоците са уважавани заради това, че имат собствени механизми. А „Командирски“ ми избързваше и така и не ми се занимаваше с регулацията. Нямам този проблем с „Амфибия“-та и нейния механизъм 2416. От пристигането си часовникът се справя прилично, с отклонение, не надвишаващо описаното от -20 до +60 секунди в денонощие.
Няколко думи вместо заключение. Бих казал, че „Амфибия“ ме изненада приятно. Как се сравнява с останалите часовници? Днес един нов „Ориент Мако“ можете да купите за цена от между 400 и 600 лева. Новите часовници от серията „Сейко 5 Спорт“ пък са достъпни между 500 и 700 лева. За „Амфибия“ бих казал, че купувате часовник за 100 лева, но получавате такъв като за 200. Добро излъчване за часовник от ниския ценови клас. Лично аз не съжалявам за покупката си. А и вече съм във Восток-култа.
) 2209 вимпел. А новите модели на Ракета да не говорим. Мога да се похваля с подобна Амфибия, по темата цена качество един от малкото моменти, когато съм с чувството,че получавам повече от колкото плащам 
.
. Много обширна и приятна тема.... 
