Докато целият свят спореше за бюджетните спийдмастъри, колаборацията между Omega и Swatch, аз направих сефтето с Инвикта. Един бранд, споменаването на името на който неизбежно предизвиква намръщени физиономии на лицата на снобите сред любителите на часовниците. И за съжаление критиката към Инвикта е в повечето случаи основателна, имайки предвид раздутите им редовни цени, гаранционното им обслужване и въобще фирмената им политика.
На пръв поглед историята на Инвикта не се различава от тези на останалите часовникарски брандове. Началото й е положено през 1837 година от Рафаел Пикард в Швейцария, след което през втората половина на 20-ти век, подобно на множество останали брандове не оцелява през кварцовата криза, преди да настъпи нейното възкресение през 1991 година. Но докато други брандове, напук на спорните им политики, има с какво да се гордеят – ето, Омега е известна с първия часовник на Луната, а часовник на Ролекс е първият, достигнал до дъното на Марианската падина, аз така и не разбрах какво точно може да предложи Инвикта. Все пак бранд с двувековна история би следвало да е натрупал традиции, нали така?
А това, с което Инвикта се гордее е, че е истинският праотец на легендарния водолазен часовник на завод „Златоуст“ – да, това е същият часовник, който е толкова масивен, че се носи върху скафандъра на водолазите и на който стрелките му са покрити с радий за луминисценцията. Тези древни радиоактивни часовници са изключително редки, произвеждани от 50-те до 70-те години, и следователно търсени, но нямам време да се спирам на тях. Работата е там, че Еял Лало, президентът на Инвикта, разказва една история, която е малко посъшита с дедови косми. Въпросният Лало твърди, че в шкафа на баба си е изкопал някакъв документ, който доказва, че през 1959 г. СССР поръчва на Инвикта да произведе 100 водолазни часовника и нарисуваният на документа дизайн наподобявал този на „Златоуст“. През 2010 г. един руски журналист Сергей Климаков тръгва да разследва легендата (а той е от Урал и името „Златоуст“ означава много за него). Той изобщо не успява да потвърди автентичността на историята и не намира никакви документи, които да докажат и най-малката връзка между Инвикта и Златоуст. От Инвикта също не предоставят сериозни доказателства, вкл. не са качили въпросния документ на Лало. Но пък хей, часовниците се произвеждат на конвейер и доколкото разбирам самият Арнолд Шварценегер носи масивен водолаз на Инвикта – достоен избор за един терминатор!
Според мен преспокойно може да изключим съшитата с дедови косми история и да преминем на факта, че най-популярните и търсени модели на Инвикта не са някакви исторически и утвърдили се във времето модели, а т.нар. „хомидж часовници“ - още едно понятие, предизвикващо намръщени физиономии сред снобите. Или това са часовници, които представляват „поклонение“ към известни модели, абе разбирайте копия, без обаче да използват марковите названия и лога. Няма да се спирам на тоя спор, защото няма какво повече да кажа освен вече казаното, но все пак смятам, че за бранд с двувековна история най-продаваните модели не трябва да са хомиджи. А за огромно съжаление голяма част от останалите нехомидж (т.е. автентични) инвикти са масивни, крещящи и неособено естетически – както някои съфорумци се изразяват неособено деликатно, изглеждайки като извадени от ония пакети Зрънчо с детски играчки.
Защо си купих Инвикта? Защото ми направи впечатление промоцията, която обещава 20% от печалбата да отиде за помощ в Украйна. Признавам си, че се плъзнах по това – и въобще не възнамерявах да си взимам хомидж. Планирах един скелетон, но се оказа, че евтините скелетони са с китайски механизми, а не ми се даваха пари. Греда! Стигаме до още една основна критика към Инвикта – вече след 1991 г., откакто е в ръцете на американците, брандът не предлга само swiss made часовници. Напротив, в часовниците се използват китайски, японски и швейцарски механизми. Можех да си взема някоя инвикта с кварцова Ронда, но не ми се щеше кварц, така че се спрях на вариантите с NH35а – класически Сейко механизъм. Реших да заложа на сигурно – дори и в крайна сметка часовникът да ме изненада, поне да не ме разочарова откъм механизъм. Спрях се на модела Invicta Pro Diver 8929.
За поръчката използвах уебсайта https://invictastores.eu/. Направи ми впечатление бързината, с която часовникът пристигна. Магазинът използва услугите на ФедЕкс. Пуснах поръчката в петък, във вторник по обяд часовникът беше вече при мен!
Както сами виждате от горепосочените снимки, кутията е доста прилична за часовник на цена от 99 евро. Към нея дойде лъскав каталог на Инвикта – поне в маркетинга са доста добре, гаранционна карта. И … микрофибърна кърпичка за почистване на стъклото (в случая, минерал кристал).
Спецификите на часовника всеки може да си ги намери в интернет – 40mm каса, корпус от неръждаема стомана, стъклото е минерал кристал.
Имаше разминаване между снимките на сайта на Invicta и часовника, който получих. На циферблата на снимките в сайта има надпис “Japanese movement“. На часовника, който получих, няма. Обаче отзад на капака има – “Japanese movement assembled in Malaysia“. Или – японски механизъм, сглобен в Малайзия. Толкоз за швейцарските корени.
За разлика от китайските хомиджи с NH35a, които също имат прозрачен капак, но механизмът им не е гравиран, на Invicta Pro Diver роторът е украсен– да се подчертае, че е NH35a, с 24 камъка, че е на Invicta и че съществува от 1837 година. Сега, нося часовника вече седмица и половина и механизмът се държи прилично, както и очаквах. Има хак за секундната стрелка.
Любопитен факт е, че въпреки че това е ролексоиден хомидж, от Инвикта очевидно много държат да напомня, където могат, че това е Инвикта. Името е изписано буквално навсякъде. Както подчертах по-горе, на ротора. На закопчалката на веригата. От вътрешната страна на самите сегменти на веригата. За Бога, дори отстрани на корпуса на часовника! Естествено, на циферблата, но не само там – даже противотежестта на секундната стрелка е с логото на инвикта. Прегледах няколко ревюта – въобще всеки ревюиращ се дразни на свръхприсъствието на логото и надписите „Инвикта“ и даже има съвети този страничен надпис, най-дразнещият от всички, да се полира и махне от корпуса.
Цялостното ми впечатление е, че това е приличен часовник за цената си и противно на лошото влияние, което Инвикта като бранд излъчва със своите маркетингови трикове и очевидни неистини става ли въпрос за миналото и традициите си, качеството е добро като за часовник от ниския клас и съвършено отговаря на цената си. Сравнимо с това на Ориент или Сейко 5. Не съм тествал дали това е професионален дайвър и дали издържа на 200m, както пише според спецификите, но засега когато съм го мокрил спорадично не е имало проблеми. Луминисценцията си е зле, но прилично зле, като на Ориент Мако. И също както при Ориент Мако, стрелките светят по-ярко от маркерите на циферблата. Нищо по-различно.
Това, което си задавах като въпрос и на което все още не мога да дам категоричен отговор е, ако човек е много загорял и иска хомидж, дали е добре да се спре на Инвикта или на сходните по ценови клас нашумели хомиджи на Пагани дизайн. Честно казано, не мога да преценя. Общото качество е сходно. Паганитата като правило са по-изчистени, без да дразнят с лога и надписи под път и над път. И поне по характеристики имат уж сапфир стъкло, докато Инвикта по характеристика е с минерал кристал. Но в моите ръце не виждам разлики, като уточнявам, че даже амфибията с плексиглас не я драскам – внимателен съм. Откъм механизъм не виждам никаква разлика – NH35а си е NH35а и при Пагани и при Инвикта, никакви забележки.
В общи линии – всеки сам си преценя. Аз преценям, че за парите, които дадох, Инвикта беше сред сравнително смислените ми покупки.
