Така е и с последният – Cartier Santos, за който е и писанието по-долу.
Откъде започва историята му?
В началото на 20-ти век джобните часовници все още са били единственият начин, по който мъжете носят часовник. Но въпреки това ръчните часовници са били вече изобретени. Създаването им може да бъде проследено до Abraham Louis-Breguet през 1810 г. или до Patek Philippe около 50 години по-късно. Тук се поражда сериозно разногласие, кой всъщност е първият ръчен часовник.
Това, което знаем със сигурност е, че първият човек, който носи на китката си Patek, е графиня Koscowicz от Унгария през 1868 г. - типичния носител на ръчен часовник през следващите няколко десетилетия – аристократичната жена. Това потвърждава и уебсайта на Breguet, в който има документално доказателство за часовник, проектиран през 1810 г. Според твърдението им, техният часовник е проектиран за кралицата на Неапол само 33 години след основаването на марката. Ако това твърдение е вярно, тогава Breguet може да се приеме за първият ръчен часовник. От Breguet признават, че местоположението на този артефакт в момента е неизвестно.
И все пак през 1904 г. Луи Картие, внук на основателя на марката и човекът, който отговаря за парижкия клон, се среща с един от истинските пионери на епохата - Алберто-Сантос Дюмон. Легендарния бразилски летец е голям приятел на Картие и се нуждаел от нещо специално, с което да следи времето, докато пилотира своя летателен апарат. Обичайният му джобен часовник е бил твърде тромав, което изисквало Дюмон да свали ръцете си от управлението на своята летателна машина, която и без това е била достатъчно опасна и трудна за пилотиране.
Решението на Cartier било плосък ръчен часовник с квадратна рамка (подобна на джобен часовник с тази форма, който производителят направил няколко години по-рано).
Часовникът бил с много четлив циферблат, вдъхновен от Арт Деко, римски цифри за часове, разположени под ъгъл, така че да имитират радиалния архитектурен дизайн на барон Осман в центъра на Париж. Дори винтовете, които държат безела и стъклото, са поместени така, че да имитират формата на краката на Айфеловата кула.
Резултатът е наречен Cartier Santos-Dumont, първият и единствен път, когато марката кръщава часовник на името на първоначалния си носител.
Cartier Santos est arrivé
Въпреки че Cartier е съществувал само малко повече от 50 години по това време, те вече са може би най-известният луксозен производител на тази епоха. Едуард VII от Англия казва, че те са били „кралят на бижутерите и бижутерът на кралете“.
Сантос от своя страна бил голяма знаменитост, дръзките му подвизи развълнуват света и фактът, че носи ръчен часовник, не остава незабелязан.
Съвсем скоро към офисите на Cartier започват да пристигат запитвания от потенциални клиенти, нетърпеливи да подражават на великия летец.
И все пак минава време чак до 1911 г., преди Santos-Dumont да бъде пуснат в масово производство. По това време компанията е сключила споразумение с едно от другите големи имена в часовникарството, Jaeger-LeCoultre, които станали ексклузивен доставчик на механизми за Cartier.
Първоначалната серия на Santos е задвижвана от калибри JLC, а корпусите са с размери 25 mm x 35 mm и изработени от жълто злато, или от платина, както подобава на истински луксозен артикул. Освен че може би е първият масово произвеждан ръчен часовник и със сигурност първият пилотски часовник, той може да претендира и за първата катарама тип пеперуда – изобретение на самите Cartier от 1909.
Със своя иновативен дизайн и безапелационно одобрение, Cartier Santos-Dumont създава пазара за мъжки ръчни часовници дава сигнал за първите погребални камбани за джобния часовник.
Cartier Santos през 20-ти век
Въпреки че часовникът имал безусловен успех, все още имало пречки за преодоляване. Популярността на квадратните часовници е променлива, а през Втората световна война идва и тенденцията към кръгли модели, от чисто практична гледна точка - квадратен часовник може по-често да се закача в дрехите - основна пречка в битка. В резултат на това военните сили поръчват часовници с кръгли корпуси и тези, носени от завърналите се войници, поставят началото на модата, която продължава и до днес.
И все пак Сантос издържа изпита на времето – един по-различен, но много обичан часовник. Той ще продължи в оригиналната си форма до 70-те години на миналия век до пристигането на изцяло нов жанр, луксозните спортни часовници. Замислени от Gerald Genta и неговата новаторска работа с Nautilus на Patek и Royal Oak на Audemars Piguet – и двата се отдалечават от чисто кръглите форми към нежно заоблени квадрати. Това е и вдъхновението за Cartier да преработят собствената си икона. Новото име Santos de Cartier пристига през 1978 г. като традиционната кожена каишка е заменена от интегрирана верига, точно както при творенията на Genta. Нещо повече, копирайки още повече своите братя спортни часовници, този нов модел е излят от неръждаема стомана, вместо от благороден метал. И все пак безелът и откритите винтове на гривната остават в жълто злато, което води до красив двуцветен щрих, изискван от името на Cartier.
През 1987 г. и в разгара на Кварцовата криза, Cartier реагира отново, като издава още една преработка на техния вечен фаворит. Santos Galbée - въпреки че запазва общата форма, лъговете стават по-извити, прегръщайки китката на потребителя и доказвайки се почти като най-удобния екземпляр на модела досега. Повечето са издадени като кварцови модели, с добавени няколко автоматични части и всички се оказват много популярнo допълнение към гамата.
През 2005 г. Galbée XL с размери 32 мм x 45 мм става най-големият Santos до момента, отговаряйки на модата на началото на 21-ви век за големи часовници.
Сантос в модерната епоха
През последните няколко десетилетия Cartier пуска различни модели Santos, заедно с няколко лимитирани издания.
Колекцията Privée Cartier Paris, появила се през 1998 г., e поредица от исторически преосмисляния, които включват два модела Santos-Dumont, които, подобно на оригиналите, са изработени или от жълто злато, или от платина. Този път обаче те са с по-модерни размери 36 mm x 27 mm и задвижвани от механизми от висок клас.
През 2004 г. от Моделът „1913“, специално издание от само 100 броя, e допълнен със Breguet стрелки, и става много търсен от колекционерите.
През същата година Santos отпразнува своята стогодишнина с пускането на колекцията Santos 100, издадена в две версии; средната 35,6 mm и голямата XL 51 mm x 41 mm – което беше и избраният от мен модел – 2656, с доработена ETA 2892-2. Малко и от моята фотосесия:
В допълнение към базовите модели от неръждаема стомана, юбилейните издания на Cartier са заигравка с някои експериментални материали. В гамата има елементи с PVD покритие и титан, както и титаниев хронограф. Скелетонизираните екземпляри се доближават до висшето часовникарство. Тук удължените индекси с римски цифри формират мостовете за механизма на часовника, а калибърът вътре, ръчно навиващ се 9611 MC, представлява първия собствено изработен механизъм на Cartier.
Линията Santos-Dumont, пусната през 2019 г. е по-достъпна, предимно задвижвана от кварц и се предлага в малки (дамски размери 38 mm x 27,5 mm), големи (43,5 mm x 31,4 mm) и много големи ( 46,6 mm x 33,9 mm) размери.
„Кралят на бижутерите“ очевидно все още е влюбен в своята новаторска квадратна легенда и макар че часовникът може да не притежава от притегателната сила на другото легендарно творение - Tank, той все още е несъмнена основна част от марката.
Модерната селекция е разделена на кварцови и механични, всички със собствено произведени механизми и са перфектни примери за шикът на епохата от началото на 20-ти век, който изниква в съзнанието ви веднага щом си помислите за Cartier.
С вечния си дизайн Santos остава едно от най-великите имена в часовникарството.
