Поезия - Стихове

Други хобита, които ви вълнуват и искате да споделите с останалите
Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 15 03 2020, 21:59

Spitfir3 написа:
15 03 2020, 21:06
По Робърт Бърнс

- Кой кашля в този късен час?
- Аз кашлям- каза Финдли.
- Върви си! Кашляй си у вас!
- Ще кашлям- каза Финдли.

- Ти май че си се заразил...
- Бях в мола - каза Финдли.
- Е, браво! Ама, че дебил!
- Хартия – каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! – каза Финдли.
- Ще кихаме, не ставай пън!
- Наздраве – каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! – каза Финдли.
- Във карантина ще сме пак.
- Във карантина! – каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чувай
- Отваряй! – каза Финдли.
- Ваксина сипвам, не се събувай
- Наливай! – каза Финдли.

Красимир Йорданов

Изпратено с помощта на Tapatalk
Бързо, моля, в цъфналата ръж!! Как ме развесели и зарадва, представа нямаш. Едно от вечните ми любимите стихотворения! Благодаря за усмивката.
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
Spitfir3
Маниак
Мнения: 1071
Регистриран: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Spitfir3 » 15 03 2020, 22:59

И на мен много ми харесва, Маме, но автора не ми е познат, за съжаление. Възможно е да е част от т. нар. народно творчество. Някой даровит мъж като Кристиян, който притежава завидната способност да реди рими почти професионално(да ме прощава за това почти).

Изпратено с помощта на Tapatalk

Vulnerant omnes, ultima necat!
Изображение

Потребителски аватар
spring_drive
Маниак
Мнения: 1053
Регистриран: 15 05 2014, 10:01
Местоположение: Пловдив

Re: Поезия - Стихове

Мнение от spring_drive » 02 04 2020, 23:29

Колеги, в тези трудни времена, когато ежеминутно ни заливат с негативни новини, ужас, тревога и неяснота за бъдещето. Всичко е до състояние на духа. Нека не се продаваме на страха. На душата е нужно настроение и успокоение, за да има изцеление. Позволих си да пиша нещо аматьорски, но споделено с повече хора. За релакс.
Пандемия vs Академия
Корона вирус, без цвят и мирис, с микрон размери, цял свят разтрепери.
Ужас ни бомбардира, пандемия ни ликвидира.
Имунна система се срива и всичко унива.
Защо господи ни разлюби и всички прокуди!
Ние искаме да живеем и пак да пеем.
Ще има изцеление за нашето население.
Българите сме велики и на превратности челики.
Болести и поробители са за нас ex вредители.
Националния ни щаб ще размаже тая гад.
Мерки и правила ще премахнат врага.
Генерал Мутафчийски е Пилат Понтийски. Ще разжалва той короната и end на тревогата.
Ще има бъдеще за нашите деца, пак ще ходим по света.
И нека сме добри, да няма веч беди.
Обичайте света, за радост на духа и вечност на мира.
Амин!
FREIGHT PREPAID! +

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 30 04 2020, 18:56

Докато ме има в мислите ти – тук съм,
разхождам се в кварталните пространства,
междублокови, накацани от птички,
останали със отраженията си във локвите да странстват,
да наблюдавам как неправилно пресичат всички
и как прането на съседите със вятъра си сменя танца.

Докато заспиваш с погледа ми пред очите си –
живея – имам си чадър, ключодържател,
в аптеките разменям витамини за парите си,
участвам само в дребни хулиганства –
от страст, от скука или от съмнение,
пълня крачките до следващото „стебие“.
В очакване на някакво, каквото и да е,
нищожно Вдъхновение,
колкото да мина през прогнозата за времето.

Докато ме викаш от прозореца с подсвиркване,
аз имам Някъде – да се прибирам или да излизам,
докато ходя в други градове да чакам на опашки,
да се смея на шеги, които ни най-малко не разбирам.
Да кашлям улиците и настинките на другите,
да си записвам вярващите в бели лястовици,
да се задъхвам и все повече да подозирам,
че само устните ти ме легитимират.
Вярно е.

Докато те има – мен ме има.
Толкова е просто и е лесно.

Не мога да си обясня, когато гледам стари снимки,
когато се чета, от времето преди да те обичам,
дали наистина съм вярвала, че тези сенки
на нещо истинско са ми приличали?

Не помня нищо – само тебе. За другото не ми се пише.
Не ми се пее, нямам време, заета съм да те обичам.



~Г. Турийска
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 18 05 2020, 21:16

Муза

Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.



~М. Донева
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
Spitfir3
Маниак
Мнения: 1071
Регистриран: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Spitfir3 » 14 06 2020, 15:52

Пу вода

Нибету е пробиту кат решету
и час пу час вали, вали, вали…
Пуникнаха ми гъби у мазету,
у двора са запличкаха вълни...
Кукошкити са носят пу течений,
кат гледам им напъпиха хриле…
При тия климатични утклунения
како̀ ли му устая на чувек;
усвен да се изпружи на миндеря,
да си пудпъхни одеялце на гърба…
Ми тъй, ми! То без туй ниделя!
Затуй на мързела въри му пу вода.

/Калина/

Изпратено с помощта на Tapatalk

Vulnerant omnes, ultima necat!
Изображение

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 12 07 2020, 23:09

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

***
ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

***
ЛЯТО

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.


Лек полет и благодаря за нежността и прозрението, Миряна Башева.
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 24 07 2020, 10:13

СУТРИН

Най-красивите жени на лятото
са сутрешните –
богини с натежали към небето мисли.
Пяната, в която са родени,
едва е стигнала от ревността да се обръснат
мъжете им. Не са съизмерими
със нищо
тези сънени хетери.
И няма как – аршините на задуха
лежат в калъфа си.
С какво да ги премеря?
И с всяка бих живял, но да е сутрин,
и обичта ми има привечерно
преселение.
Край пешеходните си острови сезонът
се е отдръпнал.
Да ги виждам цели.


~Д. Гачев
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 18 08 2020, 10:09

* * *
А можеше да няма теб и мен.
На Север пак ще е така студено.
И другите посоки на света, навярно също
ще са толкоз съвършени.
Страхът от всеки хладен кръстопът,
ще зее като цев пред мойто чело.
Лишен от всички смъртни грехове
ще е животът из околните вселени.
Околната вселена.
Тя е твърд
без санитментите от липсващите срещи,
без поотделни хора любов,
без смисъл от поезия и вещи.
И все пак, въпреки студа,
баланса и огромните мащаби,
аз вярвам в малките, невидими щети,
които носят нашите раздяли.
Аз вярвам, че в безбрежния покой
ще се обърне някоя частица,
ако ни нямаше...
Ако те няма теб!
Тогава цялото пространство губи смисъл.


~Д. Гачев
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 27 08 2020, 20:09

***
Обичам те шумно, със весели думи.
Обичам, когато си легнал върху ми.
И смешните пръсти на двата ти крака.
Когато пристигам. Когато ме чакаш.
Обичам, когато ядем и се смеем.
Когато лежим и мълчим и си блеем.
Обичам, когато се будя със мисъл –
да ставам, да видя дали си ми писал.
Когато любезно гърба ми почесваш.
Обичам, че всичко във теб ми харесва!

~М. Донева
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 389
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 15 10 2020, 15:28

Обичай нежно

Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.

Не съдиш залеза, когато си отива,
не плачеш за отлитащи ята,
не нараняваш идващата зима,
защото си очаквал пролетта.

Обичането дава. И не чака.
Изгрява в поглед и трепти в гласа.
И никога не е ужасно кратко,
(каквато обичайно е страстта).

Неадресирана изпращай любовта,
стопявай разстояния и време.
Обичай тихо, с цялата душа!
Това не може никой да ти вземе...


~Яна Вълчева
"There isn't time, so brief is life, for bickerings, apologies, heartburnings, callings to account. There is only time for loving, and but an instant, so to speak, for that." ~Mark Twain

Vall66
Активен
Мнения: 145
Регистриран: 29 06 2016, 07:59
Местоположение: Плевен

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Vall66 » 17 10 2020, 22:31

Мен музата ме сварва нощем.
Обикновено на заспиване.
И е неудържимо мощна.
За съпротива нямам сили.

Мен музата ме сварва мрачен.
Сърцето ми без свян разкъсва.
И ме притиска да заплача.
Сега не мога. Твърде късно е.

Мен музата ме сварва често.
Особено в последно време.
Явява ми се като вещица.
И идват дяволите да я вземат.

Доц. Венци Росманов

Потребителски аватар
Mr.Eko
Маниак
Мнения: 637
Регистриран: 04 02 2018, 12:50
Местоположение: Монтана

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Mr.Eko » 19 10 2020, 21:45

Боже,Боже!Що не може
сиранье да е мъглата?
Че си режем,че си мажем,
... да не кърку ми цревата!
Боже,Боже!Що не може
све вино да е реката?
Че си пием колко сакам,
та да ми щури главата!
Боже,Боже!Що не може
да си имам три женице?
Да ми готве,да ме перу,
да ми прае и мекице!
Боже,Боже!Що не може
цел дън да лежим на сенкю?
Га се стъмни я да поем
от седенкю на седенкю!
Боже,Боже!Що не може
мед да вали от небото?
Да си мажем на филию,
да га мешам със маслото!
Боже,Боже!Що не може
стаж да воде у кръчмето?
Две пенсие че изкарам,
че има и за детето!
Боже,Боже!Що не може
место снег шикер да вали?
Да натрупа по земюту,
да е благо на душуту!
Боже,Боже!Що не може
леб да расне у горуту?
Кат се свърши да отидем
да напълним пак торбуту!
Боже,Боже!Що не може
петолевке като гъбе
по ливадете да има?
кому требу,да узима!
Боже,Боже!Що не може
тук,у двор да е морето?
Цел дън да седим на плажът
и да си печем дупeто!

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1373
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 19 10 2020, 22:20

Mr.Eko написа:
19 10 2020, 21:45
Боже,Боже!Що не може
Че туй, брат ме - много яко! Мяза да е от моя край - Трънският!
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1373
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 19 10 2020, 22:26

Ето баш оригинал от трънския край! Истинска история на едън сирома...

ОРЪБЛЯК
Поче да си писуем с едно убаво пиче у фейса. Леле, киква красота, убост до небеса. Целу годин. Ама она в пусту чужбину, а я съм сирома човек, фукара, не могу да отидем при ню. А ме кани маму си е..ло. И се реши. Продадо златните накити, узо некой лев, купи си самолетън билет и кига дойде заветният дън, излете. Нема да ви кажем за кою държаву станюе на думу. Докато лете, си представлявам кикви прегръдки че буду, кикво млясканье, кико че ме отведе у ньойнуту квартиру и що че буде по-натам.
На летището сърце че ми изрипи. Огледжуем се да ю видим. Ъкъ. Нема ю. Епа сега що да чиним. Ни език знам, ни паре имам млого. И докигато се чудее надека да вачам, гледам приоди къмто мене един рунгел, една кощрамба, за малчица не побего. А тая пущина ми се хили насреща и кига ме поприближи ми рече: "Това съм аз". Коя си ти бре, я ми се мани отглаву. "Ама аз съм Радка, от ФБ".
Леле, Боже! Кво да ви разправлям. Оръбляк...Прилоше ми и аа да паднем, но некико се поосвести. Ногье ко диреци ха и криве, влак може от там да мине, зуби - ко на конь, очи - секо гледа на различну страну, гузица вой едън декар, а отпред, дека требу да су грудите - нема нищо. Под нос вой мустаци, доръм страшни, песнице вой ко боздуганье. Леле, мале. Що да чиним. Заеба све и побего през главу, не се обръчам, търчим и трубим. Може тека и час да съм търчал додек сърце не ми ойде у гърло. Тегае лъко се пообърну - нема ю. Олъкну ми на душу, а целият горим от напрежение и пот. Поседо на крайчецът на едну пейку душу да сберем. Извади от джеб едну малечку иконку на св. Петку, цуну ю сто пути и вой реко: "Благодарим ти, жива да си". А она е умрела преди 150 годин.
Нема да ви разправлям после що стаде. Кига най-после се прибра у Трънско, пръвата ми работа беше да узнем лаптопът и от трети етаж да га върльим от блокът доле на асфалтът. Стаде на парчетия.
Еве, това е све, братино. Киквото сакаш мисли за мене, едно към едно све ти разправи, све...
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
Mr.Eko
Маниак
Мнения: 637
Регистриран: 04 02 2018, 12:50
Местоположение: Монтана

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Mr.Eko » 19 10 2020, 22:51

Defoto написа:
19 10 2020, 22:26
Ето баш оригинал от трънския край! Истинска история на едън сирома...

ОРЪБЛЯК


Сходен диалект,да.По моя край такива дзверове, галено ги наричат-"Оръпляк", "Филекощерница", "Бати дзвера","Пуст Пустиняк".... и още, ама да не задълбавам! 😁

Отговори

Върни се в “Други хобита”