Поезия - Стихове

Други хобита, които ви вълнуват и искате да споделите с останалите
Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 504
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 08 01 2021, 10:47

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.


~Г. Константинов
Знаеш...

Потребителски аватар
fivegood
МОДЕРАТОР
Мнения: 3450
Регистриран: 20 10 2009, 10:06
Местоположение: Le Liulin

Re: Поезия - Стихове

Мнение от fivegood » 13 03 2021, 21:45

ПРОШКА

Простила съм за всичко… И на всички…
Простила бих дори и непростимото…
Чрез прошката душата си пречиствам,
захвърляйки горчилката отминала…

Преглъщах и предателства, и подлост…
Сълзите си опитвах се да скривам.
Изправях се с последната си гордост.
Ранена съм била до кръв… Но жива…

Сърцето е с особена направа…
Понякога дори от болка спира.
То трябва да обича и да вярва…
Сърцето път към прошката намира.

Спестете си неискрените фрази!
Тя, прошката, извира от сърцето…
Със доживотна злоба сте наказани…
Прощавам ви за всичко… И простете…

ВАНЯ СТАТЕВА
1:1

Потребителски аватар
fivegood
МОДЕРАТОР
Мнения: 3450
Регистриран: 20 10 2009, 10:06
Местоположение: Le Liulin

Re: Поезия - Стихове

Мнение от fivegood » 18 03 2021, 22:21

И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам
от болката на тези дълги нощи.
И няма повече да бъда сам.

И пак ще имам радости и срещи,
небе открито, птици и море...
Човек живее в името на нещо
и трябва пак за нещо да умре!

ЕВТИМ ЕВТИМОВ
1:1

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 504
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 21 03 2021, 21:09

Изображение

~Златна Костова
Знаеш...

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 504
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 26 03 2021, 00:21

Неприлична поема

1.
Аз съм твойто момиче,
опръстенено от друг,
но точно от теб обичано.
Пада снегът без звук.
Безмълвно крещят очите ти:
„Не си отивай, не си...”
През пръстите ти изтичат
моите грешни коси.
„Цял живот – шепнеш – те търсих.”
Звънва разплакан капчук.
Стискам венчалния пръстен
в болезнено трезв юмрук.
„Мили!” – наум. А гласно –
„Късно е, късно е, къс...”
И възжелавам бясно
потоп или земетръс!

2.
Дълга безпътна виелица
цяла нощ вън вилня
и ме завари неделята
в безпразнична тишина.
Като памук в ушите –
до прага навеян сняг.
Роклята, вчера ушита,
как днес да разпоря, как?
Пъстрата лятна коприна
не е за март тоалет.
А някъде лято – има.
Но нямам – за там билет.

3.
Поне да се пукне пролет!
Поне да щръкне трева!
Не слагай в скута ми, моля те,
своята тъмна глава.
Да се разрошат тополите,
да се усмихне цветче!
Не ми повтаряй, моля те,
че си мое момче.
И от небето горестно
да ливне разюздан дъжд!
Не ми напомняй, моля те,
че някъде имам мъж.

4.
Забавиха се кокичетата.
А уж били смели цветя.
В прозореца ми наднича
болезнена белота.
Пълзи живакът под нулата
съвсем като полудял.
Как да изляза на улицата
без ръкавици и шал?
Мигат звездите уплашено
в изцъкленото небе.
Все повече ми е страшно
и все по-малко – добре.

5.
Пъстри снежинки има ли?
Вместо калейдоскоп
ни подарява зимата
своя последен въртоп.
Завяват бури и хали
улици, къщи, треви.
Безпътни и гологлави,
напреко снега вървим.
Сняг до колене. Преспите
прегръщат и град, и свят.
Всички мъже достолепно
до свойте съпруги спят.
Всички жени подобаващо
мъркат до своя съпруг.
Над сънищата им праведни
пада снегът без звук.
Напук морал и настинка
вървим с теб – ръка в ръка.
Усмивката ми – снежинка –
каца на твойта яка.

6.
Дълго в очите ти падам
и ни запраща нощта
в последния кръг на ада –
първият на любовта.


~М. Петкова
Знаеш...

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 504
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 01 04 2021, 13:14

Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.


~Д. Жотев
Последна промяна от -MommaBear- на 08 04 2021, 22:23, променено общо 1 път.
Знаеш...

bambina
Маниак
Мнения: 690
Регистриран: 29 07 2018, 19:57
Местоположение: София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от bambina » 04 04 2021, 01:07

Изображение

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 504
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 08 04 2021, 22:02

Песен за любовта

Обичай ме, обичай! Като вятър
ме гали нежността ти,
като презморски вятър.
Какво, че вятърът не гали само мен.
Един е той, а е навсякъде.
Защо да съдя вятъра затуй,
че той е вятър?
Обичам своя вятър!
Обичам го!
 
Обичай ме, обичай! Като буря
ме плиска щедростта ти,
като дъждовна буря.
Какво, че бурята не плиска само мен.
Една е тя, а е навсякъде.
Защо да мразя бурята за туй,
че тя е буря?
Обичам свойта буря! Обичам я!

Обичай ме, обичай! Като слънце
ме грее любовта ти,
като априлско слънце.
Какво, че слънцето не грее само мен.
едно е то, а е навсякъде.
Не, не проклинам слънцето за туй,
че то е слънце.
Обичам свойто слънце!
Обичам го!”

***
Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.
 
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.
 
Помилвай ме!
 
Аз минах много пътища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.
 
Вземи ме в себе си!


~Д. Жотев. “Влюбени слънца”
Знаеш...

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1468
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 19 04 2021, 21:23

Къде отиде? Ти защо не пишеш?
Показа се за малко и замина.
Добре ли си? Дали изобщо дишаш?
Нима тъй бързо ти премина.

С кого си? На топло ли си? Как си?!
Умирам от незнание, кажи ми!
Защо така съвсем внезапно
изчезна, няма те, замина?

Оправяш ли се? Здрав ли си? Къде си?
Сама се губя в своите въпроси.
Защо допускаш да те няма?
Върни се, казвам ти - ела си!

Ще чакам знаеш - аз съм си такава .
Не ще се скриеш толко лесно.
Къде отиде и защо те няма?
Ще разбера и пак ще те приема.


...тя си знае.
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Отговори

Върни се в “Други хобита”