Поезия - Стихове

Други хобита, които ви вълнуват и искате да споделите с останалите
Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 08 01 2021, 10:47

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.


~Г. Константинов

Потребителски аватар
fivegood
МОДЕРАТОР
Мнения: 3469
Регистриран: 20 10 2009, 10:06
Местоположение: Le Liulin

Re: Поезия - Стихове

Мнение от fivegood » 13 03 2021, 21:45

ПРОШКА

Простила съм за всичко… И на всички…
Простила бих дори и непростимото…
Чрез прошката душата си пречиствам,
захвърляйки горчилката отминала…

Преглъщах и предателства, и подлост…
Сълзите си опитвах се да скривам.
Изправях се с последната си гордост.
Ранена съм била до кръв… Но жива…

Сърцето е с особена направа…
Понякога дори от болка спира.
То трябва да обича и да вярва…
Сърцето път към прошката намира.

Спестете си неискрените фрази!
Тя, прошката, извира от сърцето…
Със доживотна злоба сте наказани…
Прощавам ви за всичко… И простете…

ВАНЯ СТАТЕВА
1:1

Потребителски аватар
fivegood
МОДЕРАТОР
Мнения: 3469
Регистриран: 20 10 2009, 10:06
Местоположение: Le Liulin

Re: Поезия - Стихове

Мнение от fivegood » 18 03 2021, 22:21

И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам
от болката на тези дълги нощи.
И няма повече да бъда сам.

И пак ще имам радости и срещи,
небе открито, птици и море...
Човек живее в името на нещо
и трябва пак за нещо да умре!

ЕВТИМ ЕВТИМОВ
1:1

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 21 03 2021, 21:09

Изображение

~Златна Костова

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 26 03 2021, 00:21

Неприлична поема

1.
Аз съм твойто момиче,
опръстенено от друг,
но точно от теб обичано.
Пада снегът без звук.
Безмълвно крещят очите ти:
„Не си отивай, не си...”
През пръстите ти изтичат
моите грешни коси.
„Цял живот – шепнеш – те търсих.”
Звънва разплакан капчук.
Стискам венчалния пръстен
в болезнено трезв юмрук.
„Мили!” – наум. А гласно –
„Късно е, късно е, къс...”
И възжелавам бясно
потоп или земетръс!

2.
Дълга безпътна виелица
цяла нощ вън вилня
и ме завари неделята
в безпразнична тишина.
Като памук в ушите –
до прага навеян сняг.
Роклята, вчера ушита,
как днес да разпоря, как?
Пъстрата лятна коприна
не е за март тоалет.
А някъде лято – има.
Но нямам – за там билет.

3.
Поне да се пукне пролет!
Поне да щръкне трева!
Не слагай в скута ми, моля те,
своята тъмна глава.
Да се разрошат тополите,
да се усмихне цветче!
Не ми повтаряй, моля те,
че си мое момче.
И от небето горестно
да ливне разюздан дъжд!
Не ми напомняй, моля те,
че някъде имам мъж.

4.
Забавиха се кокичетата.
А уж били смели цветя.
В прозореца ми наднича
болезнена белота.
Пълзи живакът под нулата
съвсем като полудял.
Как да изляза на улицата
без ръкавици и шал?
Мигат звездите уплашено
в изцъкленото небе.
Все повече ми е страшно
и все по-малко – добре.

5.
Пъстри снежинки има ли?
Вместо калейдоскоп
ни подарява зимата
своя последен въртоп.
Завяват бури и хали
улици, къщи, треви.
Безпътни и гологлави,
напреко снега вървим.
Сняг до колене. Преспите
прегръщат и град, и свят.
Всички мъже достолепно
до свойте съпруги спят.
Всички жени подобаващо
мъркат до своя съпруг.
Над сънищата им праведни
пада снегът без звук.
Напук морал и настинка
вървим с теб – ръка в ръка.
Усмивката ми – снежинка –
каца на твойта яка.

6.
Дълго в очите ти падам
и ни запраща нощта
в последния кръг на ада –
първият на любовта.


~М. Петкова

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 01 04 2021, 13:14

Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.


~Д. Жотев
Последна промяна от -MommaBear- на 08 04 2021, 22:23, променено общо 1 път.

bambina
Маниак
Мнения: 710
Регистриран: 29 07 2018, 19:57
Местоположение: София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от bambina » 04 04 2021, 01:07

Изображение

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 08 04 2021, 22:02

Песен за любовта

Обичай ме, обичай! Като вятър
ме гали нежността ти,
като презморски вятър.
Какво, че вятърът не гали само мен.
Един е той, а е навсякъде.
Защо да съдя вятъра затуй,
че той е вятър?
Обичам своя вятър!
Обичам го!
 
Обичай ме, обичай! Като буря
ме плиска щедростта ти,
като дъждовна буря.
Какво, че бурята не плиска само мен.
Една е тя, а е навсякъде.
Защо да мразя бурята за туй,
че тя е буря?
Обичам свойта буря! Обичам я!

Обичай ме, обичай! Като слънце
ме грее любовта ти,
като априлско слънце.
Какво, че слънцето не грее само мен.
едно е то, а е навсякъде.
Не, не проклинам слънцето за туй,
че то е слънце.
Обичам свойто слънце!
Обичам го!”

***
Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.
 
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.
 
Помилвай ме!
 
Аз минах много пътища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.
 
Вземи ме в себе си!


~Д. Жотев. “Влюбени слънца”

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 19 04 2021, 21:23

Къде отиде? Ти защо не пишеш?
Показа се за малко и замина.
Добре ли си? Дали изобщо дишаш?
Нима тъй бързо ти премина.

С кого си? На топло ли си? Как си?!
Умирам от незнание, кажи ми!
Защо така съвсем внезапно
изчезна, няма те, замина?

Оправяш ли се? Здрав ли си? Къде си?
Сама се губя в своите въпроси.
Защо допускаш да те няма?
Върни се, казвам ти - ела си!

Ще чакам знаеш - аз съм си такава .
Не ще се скриеш толко лесно.
Къде отиде и защо те няма?
Ще разбера и пак ще те приема.


...тя си знае.
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 21 04 2021, 20:12

Остана пуста темата върховна
Покриха се и автори и ти
Че кой чете поезия вековна
Четат се вече ковид-новини.

Купува се, продава се в битака.
Шегичка пусне някой там
Бамбини гледат в мусаката
Сънуват даже и не ги е срам.

Загадки няма, супер тема значи
Нима разбрахме всичко вече
Дали сме само познавачи
Или от срам мълчим човече

На китки виж се снимат доста
Показват смело кой - какво
Но пак ще кажа, темата ни проста
Си струва по едно око.


...за форума
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 25 04 2021, 13:45

С броеница в ръце

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние.


~К. Кондова

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 25 04 2021, 22:22

Брех тази Кондова, предвидила е и ковида и всичко....жалко за момчето.
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 25 04 2021, 22:40

Цигара пуша, дърпам и си мисля
защо копнежи в мене се зараждат
Издишам, вдишам, мисля и премислям
Къде ще му излезе краят.

Подтискам уж, и мисли и съзнание
Не искам някой утре да ми каже
къде бе тръгнал, човеко ти забравен
на път без капчица водица даже.

Но тръгнеш ли за някъде не мислиш
вървиш напред и сляп си.
Посока и вода не искаш
Да стигнеш само се надяваш

Нима е лошо, тъй да искаш нещо
нима е грешно, че за него мислиш
Цигара пушиш, знаеш, че е вредна.
Но палиш друга, без да се замисляш.
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 26 04 2021, 21:56

Часовници си снимаме безчет
Ще кажат пак - не сме наред
Слагаш ту на маса, ту на длан
Щракаш, качваш и си великан
Автомати, кварцове и ръчки
И каиши има по поръчки
С лунна фаза или хронограф
Всичко влиза в нашия параграф
Стари баби или нов от магазина
Място тук за всички има
Секунди гледаме и мерим
Уж успокоение да намерим
Че болест туй си е голяма
Не си ли болен - да те няма!
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Потребителски аватар
-MommaBear-
Маниак
Мнения: 515
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 26 04 2021, 22:21

Любовно дълголетие

Преди да притъмнея от обида.
Преди да озверееш от безсилие.
Събирам честност - за да си отида.
И конят ми нетърпеливо цвили.
Познава ме - предвкусва свободата.
(И самотата - те си ходят редом.)
И само чака жеста на ръката ми.
Но тази нощ ръката ми е гребен.
Разресвам ти разчорлените облаци -
надвесените над телата мисли.
А всъщност ги разрошвам още повече -
до питанка, до отговор, до писък.
Докато още светя от доверие,
докато още ме четеш със пръсти -
ще си отида, за да се намеря
във болката от твоето отсъствие.
И ще живееш - докато съм жива.
И след това, по-дълго и от песен.

Защото ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.


-К. Кондова

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 27 04 2021, 21:48

Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имаш
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.
Жена си имам, имам и детенце.
Но има студ, та зъбите ми тракат.
Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.
Със нея и във форма безтегловна,
там някъде дълбоко ще я скрия
душата си, душата ми греховна.


unknown
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1491
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Градо на бизнесо и разкошо

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 01 05 2021, 15:46

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ТРУДЕЩИ СЕ ХОРА!

"Да работим! Няма тук оръжье
по-велико, силно от труда,
само то е вярно и не лъже
и победоносно е всегда.
Да работим! Бедствията бягат
при труда и прав е наший друм,
хленч, сълзи в дни тежки не помагат,
а десници здрави с бодър ум.
Да работим дружно и съгласно,
ден изгубен е изгубен век,
на живота ни в морето бясно
труд е наший Ноевий ковчег!"

из "ДА РАБОТИМ!"
Иван Вазов
След като миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.Тогава какво е настоящето, като граница между две несъществуващи неща?

Svetlito7
Новобранец
Мнения: 1
Регистриран: 03 05 2021, 09:14

За вярата ми и Великден

Мнение от Svetlito7 » 03 05 2021, 09:29

В мига,в който те познах,осъзнах,че единствен Бог си на света.

За мен като че ли се отвори врата към друг свят на чудеса,където само ти царуваш,мъдри Царю мой!

Ти си с мен в дни на радост и тъга, на отчаяние и самота.

С мен единствено ти бъди и до края на света!

Че животът никак не е лек и важното е да си истински човек!

А в деня за прослава, ще пея само за твоя слава,а този ден нарекоха го велик,защото тогава възкръсна за мен човека грешен, но спасен от греха вовек!

:) :) ::up::

Отговори

Върни се в “Други хобита”