Поезия - Стихове

Други хобита, които ви вълнуват и искате да споделите с останалите
Потребителски аватар
nibaru
Маниак
Мнения: 1988
Регистриран: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Поезия - Стихове

Мнение от nibaru » 30 09 2015, 18:04

Здравейте. Предлагам в тази тема да споделяме любими стихове.
За да бъде подредена (както рима в стих ) е Желателно да има правила. Моля да споделяте любима за Вас поезия, стих като в поста да е стихотворението и Автора. Може като коментар и с какво Ви грабна. Нека да избягваме тотално оф-топика.

Ето за начало на темата няколко от Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

******

Нямах. Имах. Нямам пак.
Ум. Пари. Любов. И име.
Никой жив не знае как,
докога и колко има.
Всичко е лъжа. Богат
само даващият бива.
Гол дойдох на този свят.
Гол от него си отивам.

******

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе , би станало от гроба
и викнало би: " Не!Мъртвец не съм!..."
...Но ти търпиш, защото си сърце!...
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.

Потребителски аватар
nibaru
Маниак
Мнения: 1988
Регистриран: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнение от nibaru » 08 10 2015, 21:53

Петя Дубарова
НОЩ НАД ГРАДА

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Последна промяна от nibaru на 16 02 2016, 17:58, променено общо 1 път.
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.

Потребителски аватар
Encho
Активен
Мнения: 222
Регистриран: 28 03 2010, 10:37

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Encho » 21 10 2015, 17:29

Аз сам пиша, когато ми дойде музата, но не бих ги споделил в Интернет.

Иначе ето едно любимо, от Фридрих Шилер:
Скръцна ли портата леко,
ключът ли звънна едва?
Не, ветрецът тих полека
във тополите повя.


Ти, покрив от листа, красив бъди,
срещни най-прелестната от жените!
Вий, клони, под спокойните звезди
за нея стая пригответе скрито!
Ти, милващ вятър, тук я доведи,
шегувай се, целувай й страните!
Недей да спиш, когато дойде тя
във тоя светъл кът на любовта!

Някой, я чуй, отдалече
дебне във глухия мрак!
Не, страхът във тая вечер
птичките събуди пак.


О, угаси ти своя факел, ден!
Пресвята нощ, спусни се мълчалива!
Покрий ни кротко ти със цвят червен,
обвий ни с нежни клони предпазливо!
От множество свидетели смутен,
любовният възторг се плахо скрива.
Вечерницата само във нощта
ще гледа и ще бди над любовта.

Глас ли до мен долетява,
вест ли е той за добро?
Не, това е лебед — плава
в езерото от сребро.


Една река от музика звънти.
Ухото плясък на фонтан долавя.
Цвят, милван от зефирите, цъфти.
Над всичко живо свят възторг повява.
Нима не виждаш прасковата ти?
Набъбнала, знак за наслада дава…
А въздухът, уханен от цветя,
краде жарта от моите уста.

Сякаш в алеята вече
стъпки се носят насам.
Не, във падащата вечер
плод узрял е паднал там.


Горящото око на тоя ден
умира гордо, багрите бледнеят.
Цветята в здрача с порив дръзновен
разтварят чашки, с трепет се люлеят.
Луната вдига грейнал лик над мен,
разтапя се светът, зефири веят.
И снела пояс, всяка красота
ми се разкрива в свойта голота.

В дреха от бяла коприна
тя ли се мярка насам?
Не, край крепостта старинна
някой стълб проблясва там.


Копнеещо сърце, о престани,
не си играй с любимите картини!
Ръцете ми са празни много дни
и призрачния блян ще ме отмине.
Живеещата тука ми върни,
ръката й на мойта да почине!
И сянката на дрехата й вън
би оживила моя празен сън.

Но сякаш из облаци грейна
и пак приближи радостта.
С целувка след миг ненадейно
събуди любимия тя.
Продавам:
Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение

Потребителски аватар
nibaru
Маниак
Мнения: 1988
Регистриран: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнение от nibaru » 09 02 2016, 11:01

Днес в тази прашна тема малко за приятелите:

Димитър Ценов


Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа "и други"
като допуснати печатни грешки.
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.

Потребителски аватар
nibaru
Маниак
Мнения: 1988
Регистриран: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнение от nibaru » 09 02 2016, 11:28

Ще добавя и още едно стихотворение от Димитър Ценов, което е за хората спомогнали за изграждането ни като личности. Често забравяме за тях - нашите учители. След прочита затворете очи и извикайте забравените спомени.


Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах!
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас...

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, "Добър ден!"
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това...
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми!
Прегрешенията и болките от другите и мен...
Ти хора ни направи, Учителко любима, "Добър ден!"

Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен,
Учителко, целувам ти ръка!...
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.

Потребителски аватар
senna
Маниак
Мнения: 3183
Регистриран: 02 03 2010, 22:11

Re: Поезия - Стихове

Мнение от senna » 09 02 2016, 14:32

Благодаря на nibaru, че вчера ме подсети за този топик! :)

Нещо от любимите ми постижения на човешкото съзнание във вселената на мерената реч, и в страхотният смислов превод на незабравимият Валери Петров !

Ако

Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!


Римуваният превод на Стоян Медникаров, който харесвам много заради запазеният смисъл в римите. :)



AKO

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Ръдиард Киплинг



И оригиналът на английски. :)



If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ’em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

Rudyard Kipling
”Никой не е толкова безинтересен колкото един човек без интереси.”

vspiridonov
Маниак
Мнения: 724
Регистриран: 13 10 2013, 02:22
Местоположение: Иваняне

Re: Поезия - Стихове

Мнение от vspiridonov » 16 02 2016, 14:20

Случайно попаднах на темата и мисля, че не бива да пропускаме Евтим Евтимов.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Великани имаме в поезията... ::drinks::
"Е како ма напрайхти" - врачански футболен вратар

Потребителски аватар
fivegood
МОДЕРАТОР
Мнения: 3384
Регистриран: 20 10 2009, 10:06
Местоположение: Le Liulin

Re: Поезия - Стихове

Мнение от fivegood » 16 02 2016, 15:16


Потребителски аватар
Puzo
Маниак
Мнения: 920
Регистриран: 18 10 2016, 09:37
Местоположение: Kaspichan Town

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Puzo » 26 10 2017, 12:45

Любимото ми! Настръхвам и като го чета, и като слушам песента на "Епизод"! :)

МОИТЕ ПЕСНИ

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913
Начало!!! ;)
КОГАТО СИ МЪРТЪВ, ТИ НЕ ЗНАЕШ, ЧЕ СИ УМРЯЛ. ТРУДНО И ТЕЖКО Е САМО ЗА ДРУГИТЕ. АБСОЛЮТНО СЪЩОТО Е И КОГАТО СИ ТЪП! ;)

Потребителски аватар
mitadoc
Маниак
Мнения: 13763
Регистриран: 19 09 2010, 12:43
Местоположение: Острова

Re: Поезия - Стихове

Мнение от mitadoc » 26 10 2017, 16:55

nibaru написа:Здравейте. Предлагам в тази тема да споделяме любими стихове.
За да бъде подредена (както рима в стих ) е Желателно да има правила. Моля да споделяте любима за Вас поезия, стих като в поста да е стихотворението и Автора. Може като коментар и с какво Ви грабна. Нека да избягваме тотално оф-топика.



Нямах. Имах. Нямам пак.
Ум. Пари. Любов. И име.
Никой жив не знае как,
докога и колко има.
Всичко е лъжа. Богат
само даващият бива.
Гол дойдох на този свят.
Гол от него си отивам.

Тук е истината. Разтрепервам се като го препрочитам! :clap:
Daydreamer

Потребителски аватар
senna
Маниак
Мнения: 3183
Регистриран: 02 03 2010, 22:11

Re: Поезия - Стихове

Мнение от senna » 26 10 2017, 17:06

НЯМАМ ДРУГО КАКВО ДА ТИ ДАМ

Друго няма какво да ти дам.
Само обич самотна и дива...
Само обич, много малко е знам,
затова пък не е ли красива?

Не е ли шеметен всеки наш миг?
Всяка истина, всяко докосване.
И всеки път този, силният вик.
На звездите прогонващ въпросите...

И ако някога всичко умре,
за това аз няма да имам вина.
Щом така трябва да бъде, добре.
Свети болка в очите ми вместо тъга.

Само обич самотна и дива.
Само обич, много малко е знам.
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам.

Дамян Дамянов
”Никой не е толкова безинтересен колкото един човек без интереси.”

vspiridonov
Маниак
Мнения: 724
Регистриран: 13 10 2013, 02:22
Местоположение: Иваняне

Re: Поезия - Стихове

Мнение от vspiridonov » 11 01 2018, 13:16

The flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and the men drink too
much
and nobody finds the
one
but keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.


CH B


Невъзможен е!
"Е како ма напрайхти" - врачански футболен вратар

Torro
Маниак
Мнения: 4400
Регистриран: 07 10 2012, 17:05
Местоположение: гр. София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Torro » 11 01 2018, 14:22

Не съм поет и рядко чета поезия , но има няколко стихотворения, които много са ми допаднали и съм ги наизустил. Ето едно от любимите ми:

С изящна плът, с очи — загадка,
с коса — зловеща тъмнина,
на кожата й свежест гладка
е дал самият Сатана…
Жени я хулят черногледски,
но всеки мъж я е желал;
архиепископът толедски
в краката й „Te Deum“ е пял.
Над шията с извивка дива
огромен кок е свила тя —
разпусне ли го, плащ обвива
прекрасната й голота.
В лицето бледно устни — цвете,
един ли в блян ги съзерца!
Във пурпура им ще прозрете
кръвта на множество сърца.
Сравнени с циганка такава,
красавиците губят чар,
със поглед тя възпламенява
и у преситени пожар.
Прашинка сол у нея има
от тия същите води,
отгдето гола, несравнима,
за власт Венера се роди.

Пиер Жул Теофил Готие

Потребителски аватар
Spitfir3
Маниак
Мнения: 1092
Регистриран: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Spitfir3 » 11 01 2018, 16:55

Един малко по-различен(любим) прочит на историята за Червената шапчица:

ПЕСНИЧКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.

Напук на всички правила
той каза и: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът,
и двама тръгнаха на път.

Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя - по-добра, той - по-добър.

Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.

О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!

Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде си тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.

Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

Недялко Йорданов
Vulnerant omnes, ultima necat!
Изображение

Потребителски аватар
nibaru
Маниак
Мнения: 1988
Регистриран: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнение от nibaru » 03 10 2018, 18:23

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.

Павел Матев / Писмо до мама
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.

bambina
Маниак
Мнения: 661
Регистриран: 29 07 2018, 19:57
Местоположение: София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от bambina » 01 11 2018, 15:27

Изображение

Потребителски аватар
aaron
Почитател
Мнения: 400
Регистриран: 19 07 2013, 23:58
Местоположение: В.Търново

Re: Поезия - Стихове

Мнение от aaron » 01 11 2018, 23:49

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
еби си майката и ти!

П.Пенев

Устата ти е пак солена Лена
ти пак си правила минет.
Но аз не ти се сърдя Лена.
Не съм еснаф. Аз съм поет.

П.Пенев

ПОЕМА ЗА ГЪЗА

Поетите от Омир още
Та чак до Гарсия до наши дни
Възпяват във безсънни нощи
Все добродетелни жени

Възпяват устните,косата,
Гърдите като на коза!
Възпяват ханша и бедрата,
Ала забравят за Гъза!

Жени без гъз?!Какво сте вие?!
Кажете,ала без сръдня!
Гъзът е нещо естетично
И кой не тръгва след жена,
Която с крачки симетрични
Умело си върти Гъза!

Кажете още кой не зяпа
Жена кога се наведе.
Гъзът й белнат като ряпа
С греховна сила го зове!

Не е ли вярно,че в кревата
Преди да почне любовта,
Ние съблазняваме жената
Като я галим по Гъза!

О,женски Гъз! Бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки покорявай
И към съблазни го води!

П.Пенев

simeonovall
Новобранец
Мнения: 10
Регистриран: 19 11 2018, 04:57

Re: Поезия - Стихове

Мнение от simeonovall » 21 11 2018, 10:46

Spitfir3 написа:
11 01 2018, 16:55
Един малко по-различен(любим) прочит на историята за Червената шапчица:

ПЕСНИЧКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.

Напук на всички правила
той каза и: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът,
и двама тръгнаха на път.

Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя - по-добра, той - по-добър.

Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.

О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!

Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде си тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.

Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

Недялко Йорданов
Това определено е оригинално!

Потребителски аватар
spring_drive
Маниак
Мнения: 1112
Регистриран: 15 05 2014, 10:01
Местоположение: Пловдив

Re: Поезия - Стихове

Мнение от spring_drive » 21 11 2018, 12:15

И аз барабар Петко с мъжете... Пиша скромно и споделям само с приятели. Книги едва ли ще издавам. Макар , че неформалното също си има красота. Иначе по горе класиците цитирани от колегите са непреходни.

ПЛОВДИВ
Седем хълма хилядолетни
пазят послания заветни ,
на брега на тихата Марица
минало и настояще се вричат
в общ път ни увличат.
Стари улички кокетни
съживяват събития светли,
епохи и времена
веят свои знамена.
Люде знайни и незнайни,
бережат следи трайни
за всичко от преди.
Пловдив, вековен и греховен,
ти си съдбовен.
Сърцата ни горещи греят като свещи,
делата на предците хранят звездите.
Сияе нощното небе над китното поле,
с божията благословия се случва тази магия,
да живеят и нашите деца върху свещената земя.
Пловдив, древен и вечен,
ти си космически път Млечен.

РОЖДЕН ДЕН
Бъди в съня си блажена, от муза вълшебна вдъхновена,
енергия животворна те прегръща, всичко лошо тя връща.
Нека този ден е летен , в мечти и песни облечен.
Добра дума на сърце кажи и всички грижи зарежи.
И така до вечерта....
Бъди прекрасна като любовта,ти красива фея на ноща.

РАКИЯ
Пият мъжете ракия, представят си жива магия.
Как любят красиви жени и владеят бързи коли.
Как властват над плътта и са любимци на света.
Как живеят нашироко и гледат от високо.
Но мечтите са безкрайни , а пораженията трайни.
Магията завършва щом питието свършва.
И с разпада на нощния мрак се опиват пак и пак....
FREIGHT PREPAID! +

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1449
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 21 11 2018, 12:45

Веднъж, докато сa чудела кво да прави, Червената шапчица са сетила за старата си баба. "Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манжата у кошничката и тръгнала къде бАба си, която живеела у малка горска къщица идялна за форумни срещи.

Къкто си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ин ги изскочил страшния влък.

- На къде си тръгнала ма да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал влъкъ.

- Тръгнала съм къде бАба ми, ако още не си гя изел.

- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе би замезил, че ми са видиш още у срок на годнос.

- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задниа си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дрътиа навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.

Вълкъ временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно са предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затава скроил хитър план. Отишел до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие варнал мининката. Дрътиа вампир тамън строяла вътрешен нужник, оти й било писнало на дедовиа да я апат комарете по газъ, кога дочула рев на матор и скърцанье на спирачки. "Сигурно е па оня недоклатениа мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади!" - бойно помислила бабата, и излезнала да посрешне госта си.

- Я, каква приатна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълкъ - уя ли ми дириш тука?

- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глАви, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пущил рецептата и да ги пробва.

- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска - викнала бабичката - вълчицата още миналата гОдин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!

- Е, фана ма да гу еба - неловко казал вълкът,и си отбелезал наум да са запише у курсовете по горска убедителност, след което изел дрътата.

"Пффф, еба ка нагарча, удара на грънясала мекица!" - оригнал са на престояло той, и са опнал на кревата да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.

- Кой я тама? - изръмжал преялия дзвер, и префключил от Енимъл планет на Експлорър.

- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелел гласъ?

- Щото съм пила севън ъп на течение - айде флазай и не ми са обеснявай!

Червената шапчица плавно флезнала, погледнала и ахнала от удивление:

- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! БабА ми къде а?

- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от негя! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогива ша говорим!

След като изпил апчето, вълкъ изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.

- А баба къде а се пак? - не мирнала мининката разпоретина.

- Изедох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.

- Еее, време беше...ама чакай, преди да гя изедеш, пита ли ги къде е оставила завещанието?

- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми - едва изгъгнал вълкът, и отново са отдал на храносмиланье.

Тогива Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото млого обичала бАба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.

- Отивам да викам Кольо горскиа и ша ти са ебат алелуите, ша видиш ти кон боб еде ли, ели луканка на пръчка! - и в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от оня на Чайка Фарма къде ми не действа - са провикнал вълкъ

Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкъ тамън режел посленниа домат, ракиата била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Митар Мирич, седнале на масата дигнале чаши и историята мълчи какво станало по нататика...

Зли езици говорат че манинката червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
Край!
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Отговори

Върни се в “Други хобита”