Поезия - Стихове

Други хобита, които ви вълнуват и искате да споделите с останалите

Поезия - Стихове

Мнениеот nibaru » 30 09 2015, 18:04

Здравейте. Предлагам в тази тема да споделяме любими стихове.
За да бъде подредена (както рима в стих ) е Желателно да има правила. Моля да споделяте любима за Вас поезия, стих като в поста да е стихотворението и Автора. Може като коментар и с какво Ви грабна. Нека да избягваме тотално оф-топика.

Ето за начало на темата няколко от Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

******

Нямах. Имах. Нямам пак.
Ум. Пари. Любов. И име.
Никой жив не знае как,
докога и колко има.
Всичко е лъжа. Богат
само даващият бива.
Гол дойдох на този свят.
Гол от него си отивам.

******

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе , би станало от гроба
и викнало би: " Не!Мъртвец не съм!..."
...Но ти търпиш, защото си сърце!...
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.
Аватар
nibaru
Маниак
 
Мнения: 1860
Регистриран на: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот nibaru » 08 10 2015, 21:53

Петя Дубарова
НОЩ НАД ГРАДА

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Последна промяна nibaru на 16 02 2016, 17:58, променена общо 1 път
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.
Аватар
nibaru
Маниак
 
Мнения: 1860
Регистриран на: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот Encho » 21 10 2015, 17:29

Аз сам пиша, когато ми дойде музата, но не бих ги споделил в Интернет.

Иначе ето едно любимо, от Фридрих Шилер:

Скръцна ли портата леко,
ключът ли звънна едва?
Не, ветрецът тих полека
във тополите повя.


Ти, покрив от листа, красив бъди,
срещни най-прелестната от жените!
Вий, клони, под спокойните звезди
за нея стая пригответе скрито!
Ти, милващ вятър, тук я доведи,
шегувай се, целувай й страните!
Недей да спиш, когато дойде тя
във тоя светъл кът на любовта!

Някой, я чуй, отдалече
дебне във глухия мрак!
Не, страхът във тая вечер
птичките събуди пак.


О, угаси ти своя факел, ден!
Пресвята нощ, спусни се мълчалива!
Покрий ни кротко ти със цвят червен,
обвий ни с нежни клони предпазливо!
От множество свидетели смутен,
любовният възторг се плахо скрива.
Вечерницата само във нощта
ще гледа и ще бди над любовта.

Глас ли до мен долетява,
вест ли е той за добро?
Не, това е лебед — плава
в езерото от сребро.


Една река от музика звънти.
Ухото плясък на фонтан долавя.
Цвят, милван от зефирите, цъфти.
Над всичко живо свят възторг повява.
Нима не виждаш прасковата ти?
Набъбнала, знак за наслада дава…
А въздухът, уханен от цветя,
краде жарта от моите уста.

Сякаш в алеята вече
стъпки се носят насам.
Не, във падащата вечер
плод узрял е паднал там.


Горящото око на тоя ден
умира гордо, багрите бледнеят.
Цветята в здрача с порив дръзновен
разтварят чашки, с трепет се люлеят.
Луната вдига грейнал лик над мен,
разтапя се светът, зефири веят.
И снела пояс, всяка красота
ми се разкрива в свойта голота.

В дреха от бяла коприна
тя ли се мярка насам?
Не, край крепостта старинна
някой стълб проблясва там.


Копнеещо сърце, о престани,
не си играй с любимите картини!
Ръцете ми са празни много дни
и призрачния блян ще ме отмине.
Живеещата тука ми върни,
ръката й на мойта да почине!
И сянката на дрехата й вън
би оживила моя празен сън.

Но сякаш из облаци грейна
и пак приближи радостта.
С целувка след миг ненадейно
събуди любимия тя.
Продавам:
Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение
Аватар
Encho
Активен
 
Мнения: 222
Регистриран на: 28 03 2010, 10:37

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот nibaru » 09 02 2016, 11:01

Днес в тази прашна тема малко за приятелите:

Димитър Ценов


Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа "и други"
като допуснати печатни грешки.
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.
Аватар
nibaru
Маниак
 
Мнения: 1860
Регистриран на: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот nibaru » 09 02 2016, 11:28

Ще добавя и още едно стихотворение от Димитър Ценов, което е за хората спомогнали за изграждането ни като личности. Често забравяме за тях - нашите учители. След прочита затворете очи и извикайте забравените спомени.


Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах!
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас...

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, "Добър ден!"
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това...
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми!
Прегрешенията и болките от другите и мен...
Ти хора ни направи, Учителко любима, "Добър ден!"

Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен,
Учителко, целувам ти ръка!...
Вчера бях умен, затова исках да променя света.
Днес съм мъдър, затова променям себе си.
Аватар
nibaru
Маниак
 
Мнения: 1860
Регистриран на: 28 02 2015, 15:14
Местоположение: Благоевград

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот senna » 09 02 2016, 14:32

Благодаря на nibaru, че вчера ме подсети за този топик! :)

Нещо от любимите ми постижения на човешкото съзнание във вселената на мерената реч, и в страхотният смислов превод на незабравимият Валери Петров !

Ако

Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!


Римуваният превод на Стоян Медникаров, който харесвам много заради запазеният смисъл в римите. :)



AKO

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Ръдиард Киплинг



И оригиналът на английски. :)



If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ’em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

Rudyard Kipling
”Никой не е толкова безинтересен колкото един човек без интереси.”
Аватар
senna
Маниак
 
Мнения: 2524
Регистриран на: 02 03 2010, 22:11

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот vspiridonov » 16 02 2016, 14:20

Случайно попаднах на темата и мисля, че не бива да пропускаме Евтим Евтимов.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Великани имаме в поезията... ::drinks::
vspiridonov
Почитател
 
Мнения: 484
Регистриран на: 13 10 2013, 02:22
Местоположение: Иваняне

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот fivegood » 16 02 2016, 15:16

Аватар
fivegood
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 2811
Регистриран на: 20 10 2009, 10:06
Местоположение: Le Liulin

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот Puzo » 26 10 2017, 12:45

Любимото ми! Настръхвам и като го чета, и като слушам песента на "Епизод"! :)

МОИТЕ ПЕСНИ

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913
Начало!!! ;)
Единствената безспорна истина са некролозите. ;)

Радой Ралин
Аватар
Puzo
Маниак
 
Мнения: 849
Регистриран на: 18 10 2016, 09:37
Местоположение: Kaspichan Town

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот mitadoc » 26 10 2017, 16:55

nibaru написа:Здравейте. Предлагам в тази тема да споделяме любими стихове.
За да бъде подредена (както рима в стих ) е Желателно да има правила. Моля да споделяте любима за Вас поезия, стих като в поста да е стихотворението и Автора. Може като коментар и с какво Ви грабна. Нека да избягваме тотално оф-топика.



Нямах. Имах. Нямам пак.
Ум. Пари. Любов. И име.
Никой жив не знае как,
докога и колко има.
Всичко е лъжа. Богат
само даващият бива.
Гол дойдох на този свят.
Гол от него си отивам.




Тук е истината. Разтрепервам се като го препрочитам! :clap:
Daydreamer
Аватар
mitadoc
МОДЕРАТОР
 
Мнения: 12978
Регистриран на: 19 09 2010, 12:43
Местоположение: Острова

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот senna » 26 10 2017, 17:06

НЯМАМ ДРУГО КАКВО ДА ТИ ДАМ

Друго няма какво да ти дам.
Само обич самотна и дива...
Само обич, много малко е знам,
затова пък не е ли красива?

Не е ли шеметен всеки наш миг?
Всяка истина, всяко докосване.
И всеки път този, силният вик.
На звездите прогонващ въпросите...

И ако някога всичко умре,
за това аз няма да имам вина.
Щом така трябва да бъде, добре.
Свети болка в очите ми вместо тъга.

Само обич самотна и дива.
Само обич, много малко е знам.
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам.

Дамян Дамянов
”Никой не е толкова безинтересен колкото един човек без интереси.”
Аватар
senna
Маниак
 
Мнения: 2524
Регистриран на: 02 03 2010, 22:11

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот vspiridonov » 11 01 2018, 13:16

The flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and the men drink too
much
and nobody finds the
one
but keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.


CH B


Невъзможен е!
vspiridonov
Почитател
 
Мнения: 484
Регистриран на: 13 10 2013, 02:22
Местоположение: Иваняне

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот Torro » 11 01 2018, 14:22

Не съм поет и рядко чета поезия , но има няколко стихотворения, които много са ми допаднали и съм ги наизустил. Ето едно от любимите ми:

С изящна плът, с очи — загадка,
с коса — зловеща тъмнина,
на кожата й свежест гладка
е дал самият Сатана…
Жени я хулят черногледски,
но всеки мъж я е желал;
архиепископът толедски
в краката й „Te Deum“ е пял.
Над шията с извивка дива
огромен кок е свила тя —
разпусне ли го, плащ обвива
прекрасната й голота.
В лицето бледно устни — цвете,
един ли в блян ги съзерца!
Във пурпура им ще прозрете
кръвта на множество сърца.
Сравнени с циганка такава,
красавиците губят чар,
със поглед тя възпламенява
и у преситени пожар.
Прашинка сол у нея има
от тия същите води,
отгдето гола, несравнима,
за власт Венера се роди.

Пиер Жул Теофил Готие
Torro
Маниак
 
Мнения: 2211
Регистриран на: 07 10 2012, 17:05
Местоположение: гр. София

Re: Поезия - Стихове

Мнениеот Spitfir3 » 11 01 2018, 16:55

Един малко по-различен(любим) прочит на историята за Червената шапчица:

ПЕСНИЧКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.

Напук на всички правила
той каза и: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът,
и двама тръгнаха на път.

Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя - по-добра, той - по-добър.

Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.

О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!

Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде си тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.

Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

Недялко Йорданов
Vulnerant omnes, ultima necat !
Аватар
Spitfir3
Маниак
 
Мнения: 529
Регистриран на: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич


Назад към Други хобита

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Creative Commons Licence
Всички материали са лилцензирани под CC 4.0 лиценз, освен ако изрично не е опоменато друго.