Поезия - Стихове

Други хобита, които ви вълнуват и искате да споделите с останалите
Потребителски аватар
Mitko Yo
Почитател
Мнения: 449
Регистриран: 28 09 2018, 10:39
Местоположение: гр. София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Mitko Yo » 21 11 2018, 13:14

Всички публикувани тук творби са много красиви и истински!
Колега @spring_drive - поздравления за вдъховението и дръзновението да пишете стихове! Стиховете са една прекрасна форма на себеизразяване, както и интелигентен начин на споделяне на вътрешни мисли, чувства и нагласи със/към света.

Искам аз от света да изляза
през естествена, проста врата;
бледен да ме закарат до гроба
във кола от зелени листа.

Нека в тъмното като изменник
не ме хвърлят в последния миг:
аз съм честен и честен ще падна
със обърнат към Слънцето лик!

(Хосе Марти /превод: Атанас Далчев/)


---


Ако успея да спася едно сърце ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица премаляла,
аз ненапразно съм живяла.

(Емили Дикинсън /превод: Леда Милева/)


---

Аз съм никой. А ти кой си?
Също Никой? Вече сме двамина значи.
Но не казвай! Ще ни сочат
с пръста всички минувачи.

Как е скучно да си Някой!
Като жаба чак до мрак —
името си да повтаряш
пред възторжен Жабуняк!

(Емили Дикинсън /превод: Леда Милева/)


---

ОТРОВАТА (последните два стиха)

...Но какво ли по-отровно е от влагата в очите,
от очите с чар зелен:
езера, в които моят дух трепери ужасен.
На тълпи събират се мечтите
и от бездните горчиви пият в своя тежък плен.

Но какво е по-отровно от убийственото чудо —
твойта хапеща уста;
слюнка, хвърлила духа ми сред забравата в страстта,
ме замайва и завъртва лудо,
и ме тласка неусетно към реката на Смъртта.

(Шарл Бодлер /превод: Кирил Кадийски/)


---

ЧЕРЕШКА

Пристегната гиздаво в пъстър костюм,
пристъпяше свежа и лека
и скоро възви ти по прашния друм
от малката тиха пътека.

На нас, чужденците, със поглед смутен
по шепа череши подаде.
И всеки въздъхна, от тебе пленен —
зер бяхме и тримата млади.

И в мекия прах от златисти лъчи
отмина ти с пъстрата дрешка,
а ние поглъщахме дълго с очи
теб — сочната селска черешка.

(Христо Смирненски)
"...Forever trusting who we are
And nothing else matters..."

Потребителски аватар
Spitfir3
Маниак
Мнения: 1092
Регистриран: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Spitfir3 » 21 11 2018, 15:07

8-) Добре, че колегата simeonovall ме куотна, че да се сетя за тази тема!
От известно време в полезрението ми е Калина от Кратунци, която обитава "света на нормално лудите", както сама е написала, като Маргарита Стефанова. Не знам някой попадал ли е на нейното творчество, но жената има уникален талант!

1.
Времи няма, времи…

Бе има гъзоръки булки, шти рича.
Кубик дърва ни моат ти нацепят,
ни фешън манджа да ти извъртят…
Ма дай им да са фалят ф Интернетя.

Калина й инак. Силна ф табиет
и скромна, ич гласа й ни са чува –
преди да е упрала шти прустре;
пък лук шти загори – да гу сънуваш.

Купай, разплита, глади – три ф идно
и дращи с ляф крак къдрави куплети –
кат ги засрича някуй с грацку путекло
са фаща за главата…ъ-ъ… сърцету!

Ма чулу ли са е тъдява!? Ич биля!
Да й ръгнала из фейса уттървана!?
Да й дигнала на юруш Горната махла?!
Възможна й хем! Ма времи, времи няма…

Калина
21.02.2018

2.
Пу мъжки

Напукаха ми са бурканити в мазету!
То бива студ, пък яз – изнежена таквази…
Сидя ду печката, притраква ми ченету
и снежни лапи пу гърба ми лазят.

Си реках: Дръш са мъжки ма, Калино!
Изляз ду кръста гола на чардака –
стотина лицеви опори, пий йно вину,
пробягай 5-6 километра из махлата…

Ма де да знам… Ши питам сéга Веса,
закот е веща и завежда ф селу спорта.
Ша й предложа тъс идея и ку й ареса,
надлежну ша евакуирами ф махлата хорта.

Ку не – примъквам си ракийта ду кюмбету,
ду Първа пролет, мóре, тъй ша са пудгрея…
Ма дотогаз тъдява ич ни ма търсети,
закот ни утгуварям кви шги увършея!

Калина
27.02.2018

Още от нейните бисери:
https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%B0%D ... 501378877/
Vulnerant omnes, ultima necat!
Изображение

Потребителски аватар
Spitfir3
Маниак
Мнения: 1092
Регистриран: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Spitfir3 » 04 12 2018, 01:37

И нещо резонно за състоянието на обществото като цяло, пък и на Форума ако щеш!

Образът е събирателен, за съжаление тези хора взеха да се срещат все по-често в нашия бит(и форум), не става и все да им мълчим :mrgreen:

С поздрав!

Когато ти се сблъскаш със Простака,
... той може да е мъж, жена, дете -
и поздравиш го – отговор не чакай,
знай, просто е пропуснал... седемте!

А, всъщност той е толкова опасен,
за жалост много крепости превзел,
Мъдрецът, мигар - затова е казал,
не влизай, нивга, в локва със прасе!

Защо ли, питаш, мръсна е реката,
наместо цветето, защо съзираш фас?
На пътя, тон нахалство е навлякъл
и там те стряска мощният му глас!

Ще те научи даже как да мислиш,
и как да пишеш, ще те просветли,
комарите си вярват, че пречистват,
с търпение напръскай - че са зли!

А, чувства – що за думи непознати,
с домат, той цели в чуждите мечти,
уж благородник с титли, пък егати,
езикът му гнуслив е... порно-стих!

Илач за пошлостта ще ти отказва,
и не той бъркал – а, светът е крив,
в миг тръпките, които те полазват,
желаят да заспориш, не - да спиш!

И ако някога и някъде, там Някой,
пак в нас, Душа понечи да вплете,
май трябва да започне от простака,
дано пък той, да може... да го спре!

А.Колев
Vulnerant omnes, ultima necat!
Изображение

Потребителски аватар
Mitko Yo
Почитател
Мнения: 449
Регистриран: 28 09 2018, 10:39
Местоположение: гр. София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Mitko Yo » 20 03 2019, 13:35

Часовник, мрачен бог с душа непроменена,
в заплаха вдигнал пръст, говориш ни: „Помни!
Във твоето сърце звънтящите злини
забити ще трептят като стрели в мишена.

Насладата след миг изчезва — тъй със скок
сценична нимфа би се скрила зад кулиси;
мигът гризе безспир възторга, който ти си
получил за един не твърде дълъг срок…“

На час три хиляди и шестстотин закани
отправя с глас бръмчащ Секундата: „Помни!“
Мигът повтаря: „Съм, но Бях в предишни дни
и със живота свой стръвта ми ти нахрани!“

С Remember!, със Помни!, със Esto memor! аз
(на всякакъв език) те гоня упорито.
Минутите пред теб са жили, от които
извличай ценността на златния запас!

Помни: жесток играч е Времето, едничко
печели само то, закон това е, знай.
Скъсява се денят — расте нощта: накрай
клепсидрата навън ще ти изсипе всичко.

Пред теб Случайността ще спре или дори
пък Добродетелта — все девствена съпруга, —
или пък Съвестта (след нея няма друга!)
да каже: „Късно е, подлецо стар, умри!“


"Часовникът", Шарл Бодлер
"...Forever trusting who we are
And nothing else matters..."

Потребителски аватар
Spitfir3
Маниак
Мнения: 1092
Регистриран: 15 07 2014, 12:31
Местоположение: Добрич

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Spitfir3 » 09 05 2019, 22:47

:idea: С днем поБеды!


Писмо до Ванка с танка

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.

Хаджи Бойко Бочев - 1990г.
Vulnerant omnes, ultima necat!
Изображение

Bushman
Напредващ
Мнения: 62
Регистриран: 10 10 2017, 08:07
Местоположение: Лом - Козлодуй

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Bushman » 06 08 2019, 14:42

Ключето
Валери Петров

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо до гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 474
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 14 01 2020, 09:56

Един специален човек днес ме подсети за това и исках да ви го припомня. В оригинал исках, и в превода на Валери Петров също. Та - с пожелания за хубав ден, за съзидание.

ПС. И подписа на senna също много харесвам. Благодарна съм за интереса, който ме срещна с всички вас тук.
senna написа:
09 02 2016, 14:32
Благодаря на nibaru, че вчера ме подсети за този топик! :)

Нещо от любимите ми постижения на човешкото съзнание във вселената на мерената реч, и в страхотният смислов превод на незабравимият Валери Петров !

Ако

Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!

[…]

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ’em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

Rudyard Kipling
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“~Х. Л. Борхес

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 474
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 01 02 2020, 20:48

Една малко непозната поетеса, чиято издадена поезия си обещавам да събера, защото имаме еднакво светоусещане. По мъжки женско. Станка Пенчева.


ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ...

Хубаво е всичко да свършва навреме —
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано —
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“~Х. Л. Борхес

Bradley
Напредващ
Мнения: 77
Регистриран: 08 04 2019, 22:33
Местоположение: София

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Bradley » 01 02 2020, 22:13

Имам нужда от помощ...

преди години попаднах на стихосбирка на Евтим Евтимов, в която имаше две стихотворения озаглавени: "Кобилке моя" и "Голо тяло" - ако някой се сеща как се казва стихосбирката ще бъда благодарен да сподели...

Кобилке моя
Кобилке моя - дива и добра,
едничка теб сърцето ми избра,
че ти не си родена за юзда,
а само за езда и свобода.

За лудост двете ти очи зоват,
за огън, за безумство и за път.
Ако ездачът ти е слаб - о, зло,
изхвърляш го от своето седло.

Голо тяло


Защо под дрехите си криеш ти
това красиво и небесно тяло,
когато то за свобода пламти
и за безумие е закопняло?

Събличай се. И нека все така
пред моето очакване изгрява.
За мене вече си една река,
в която тази нощ ще се удавя.

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 474
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 05 02 2020, 23:49

Bradley написа:
01 02 2020, 22:13
Имам нужда от помощ...

преди години попаднах на стихосбирка на Евтим Евтимов, в която имаше две стихотворения озаглавени: "Кобилке моя" и "Голо тяло" - ако някой се сеща как се казва стихосбирката ще бъда благодарен да сподели...


Опитах да открия, гледах и в какво имам на хартия, но тези двете само в някакъв личен блог открих, като приписани на Евтим Евтимов. Тоест, не съм от помощ :|.

Споделям една друга мъжка гледна точка обаче. На Стефан Цанев.

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта – и първото страдание,
верността – и нейните въжа,
ласките – и първата досада,
клетвите – и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи – с очите ми,
силата – със нежността…
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика – при любовта…
Страшно ще ти е да се събудиш –
по-добре е да не спиш:
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш.
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“~Х. Л. Борхес

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1449
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 06 02 2020, 00:07

Ах този Евтим....

Не трябва любовта да се отлага,
ах, нито да се търси в друго време.
Сега, когато празник ти предлага,
сега е силна, дявол да я вземе.

Сега желае нещо да ти каже,
сега очаква, дявол да я вземе.
Дъждът е хубав, много хубав даже,
ала когато завали навреме.
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 474
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 06 02 2020, 14:38

Defoto написа:
06 02 2020, 00:07
Ах този Евтим....

Не трябва любовта да се отлага,
ах, нито да се търси в друго време.
Сега, когато празник ти предлага,
сега е силна, дявол да я вземе.

Сега желае нещо да ти каже,
сега очаква, дявол да я вземе.
Дъждът е хубав, много хубав даже,
ала когато завали навреме.
Реабилитираш Перник всячески, да знаеш!

Благодаря за удоволствието. Зачетох и за живота му -- не е без нищо порива и стихията в стиха. Благодаря, наистина!
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“~Х. Л. Борхес

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1449
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 06 02 2020, 21:01

-MommaBear- написа:
06 02 2020, 14:38
Defoto написа:
06 02 2020, 00:07
Ах този Евтим....

Не трябва любовта да се отлага,
ах, нито да се търси в друго време.
Сега, когато празник ти предлага,
сега е силна, дявол да я вземе.

Сега желае нещо да ти каже,
сега очаква, дявол да я вземе.
Дъждът е хубав, много хубав даже,
ала когато завали навреме.
Реабилитираш Перник всячески, да знаеш!

Благодаря за удоволствието. Зачетох и за живота му -- не е без нищо порива и стихията в стиха. Благодаря, наистина!
В градо на луксо и разкошо, никога не е излишна малко поезия, докато чакаш водата да дойде. Пак заповядай!
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1449
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 06 02 2020, 22:07

Ето и едно пернишко, макар измислено, е така, на софийската централна гара:

Как тъжно вечер е във рейса.
Седалката до мен - мълчи.
Поглеждам към вратата със надежда,
озъртам се - ще се качиш ли ти?

Не, няма те - това добре го знаех.
В стъклото се облягам и заспивам...
Сънувам ли или пък може би мечтая.
Дошла си и във мене си се свила.


Кристиян Димитров
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1449
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 07 02 2020, 12:05

Ще кача още едно ДАП-аджийско, че да не го забравя.

Седях, спокоен - возех се в трамвая.
Любувах се на тези амплитуди.
На вън бе зима, а вътре-рая.
Човек му идва, съзнание да загуби.

Ровичках в телефона си чевръсто.
Новини чета, о! Господ да ни пази
Когато нейде във трамвая
ушите ми долавят познати фрази.

Ослушвам се, надничам и въртя се.
Дебели лелки сякаш от стомана
към мен насочват се стремглаво
на ум си казвам нещо , със накрая "мама"

Билети, карти за проверка!
Какво?! Какви билети, не хванаха ли Божков?!
Ни се ебавай с мене, господине!
Свалиха ме и стана лошо....

Кристиян Димитров
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 474
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 07 02 2020, 12:53

Един живот назад ме връщаш с транспортните. Скъпо на душичката е това творчество.

Ето няколко хайку-та, за разнообразие. Не съм аз авторът. Златна Костова е.

Нервен сняг вали,
а под колите
котки плачат от любов.

***
Във вазата -
жълти лалета,
подарени на друга.

***
Ранобуден е лете денят:
в 5 вече играе
с котка.

***
-Добра ученичка-

Най-сетне научих урока
"Бързо влюбване и раздяла без болка".
Някой иска ли да ме изпита?
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“~Х. Л. Борхес

Потребителски аватар
Defoto
Маниак
Мнения: 1449
Регистриран: 19 09 2017, 07:25
Местоположение: Перник
Контакти:

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Defoto » 07 02 2020, 13:10

Ми аз прекарвам по 2,3 часа в тия транспорти.Редно беше да ги уважа :))
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!

Потребителски аватар
-MommaBear-
Почитател
Мнения: 474
Регистриран: 15 03 2019, 15:34

Re: Поезия - Стихове

Мнение от -MommaBear- » 08 02 2020, 13:58

Жълта рокля.
Лятото се загледа...
Май ще остане!

-Златна Костова
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“~Х. Л. Борхес

Потребителски аватар
V&G
Маниак
Мнения: 539
Регистриран: 06 05 2015, 15:48
Местоположение: Bayern

Re: Поезия - Стихове

Мнение от V&G » 10 02 2020, 18:10

Когато цъфнат теменугите

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
еби си майката и ти!

Пеньо Пенев
Няма все да е така.

Kazakov74
Напредващ
Мнения: 57
Регистриран: 06 02 2020, 09:35

Re: Поезия - Стихове

Мнение от Kazakov74 » 10 02 2020, 18:54

:ugeek:
Последна промяна от Kazakov74 на 17 02 2020, 00:20, променено общо 1 път.

Отговори

Върни се в “Други хобита”