Ну поехали.
Вече показах по-горните неща, спонтанно и без зла умисъл, сега мисля да почна от едни години,преди 4-5 когато за пръв път хванах в капана часовник и освен ,че показваше времето,ми се прииска да видя защо и как го прави. Старите 40 годишни опити не вършеха работа, защото ефекта от тях беше плачевен и за това ,новата стратегия беше на принципа анализ и синтез. Почнах от раз, защото имах предходна закваска в подобна сфера и общо взето,бързо се докопах до някои часовникарски истини + огромно четене и ровене в сайтове, форуми и блогове, поне като първоначален отскок.
Та много приказки, но за жалост много късно (нямах този навик ) взех да снимам неща които минават през ръцете ми и то без да съм мислел ,че някога ще ги показвам, така ,че бъдете снизходителни към омазаните ми пръсти и нокти,към не винаги добрите снимки ,снимани под една луминисцентна тръба, както казах много от нещата са в суров работен план и не специално подготвен за зрители.
Ще почна с нещо ,което по принцип заслужава да е в края и да е своеобразна "Черешка на тортата" защото по-луда работа не бях правил,но ще почна с нея, защото отдавна исках да я споделя тази история,доста забавна ,бих казал.
Предисторията е ,че си имам общо взето доста приятели, които периодично ми се изсипват в "бърлогата" с най-различни цели,обикновено да пият водка, да се правят на велики след 3-тата ,да ми губят времето с художествени анализи, да изпадат във филосовски катарзиси или политическа мастурбация (на такива им спирам кранчето и спират да мелят ,че ме нервят) и най-вече такива ,дето са изобретили поредното световно чудо в техниката. Абе шарения ти да видиш.
Та един божи ден в лето 2016 -то към то малко преди светият празник Трифон Зарезан ми цъфва в ателието "друг мой" сумашевший ,машинен инженер с 200 японски гугутки в главата, дето няма държава дето не е пратил да му патентоват "изобретенията" като последното беше елипсовидно колело на педалите на велосипеда, за което му виках " Бе Марине ,чадо мое ,те Шимано го найдоха отдавна тоя мурафет" Пък той"Щото го откраднаха от мене"
Работата става сериозна,почти като тая дето бил правил ракети за армията по времето на студената война и били скрити в земята около Грудово. 
Викам му,"Чай сега, в Грудово имаше танкове,дори щях да служа там в под.70470Е кви ракети тъ святкат? А той" Аааа ,те бяха много надълбоко заровени" " 
Бе дълбоко заровен е мозъкът ти" му викам. Та този образ ненагледен,който иначе е бил зам.директор на Електрон -Варна ако някой си го спомня и пряк началник на часовникарската секция по татово време,ми идва една вечер и с треперещи пръсти и с екзалтиран и изцъклен поглед, ми подава нещо ,като ,че ли е част от светият граал. 
И ми показва това нещо си.. Поглеждам и не вярвам на ушите си, та диалога е следният:
Аз: Мммм ,тва да не е компютъра от Антикитера?
Той: Аз с кюмпютри не се занимавам. Това е ЧАСОВНИК!!!
Аз: Айде бе ,верно ли?
Той: Ми ти кьорав ли си, не видиш ли стрелките?
Аз: Ааааа мда, вижда се нещо,сега като го гледам и от де ти падна това "съкровище"
Той: Преди седем години правих ремонт на бараката на лозето и ги открих забравени няколко, в едно наполовина отрязано шише от лимонада пълно с вода, има и един джобен, ма той е в малко по- лошо състояние.
Аз: И какво си мислиш.че трябва да ти помогна?
Той: Ааааа, ти знам ,че можеш да го лъснеш малко та да стане за носене.
Аз: Да го лъсна каиш.....
Гледам го аз, гледам и артефакта и таман да му кажа колко не е прав, а и майка му не е права, лудницата нейде отвътре пак ми окепази рахатлъка и ми нашепва "Що не вземеш ,че да се пробваш" докат му кажа на онуй отвътре да си еб....м. се чувам да казвам: "Ми остай го, ма не очаквай много". Ти да видиш таралеж в гащите. Както и да е ,обичам ги тези предизвикателства, ниска летва всеки прескача. Та го метнах и като цяло ми отне около два дни чисто време,но заради скъпи гости от Марбея и Казанлък, прекъснах и така си отиде няколко дни парче бочук. Не съм мислил ,че ще ги показвам снимките, за това не бъдете критични. Те са около 320, но съкратих на 1/3 -та ,че биля да не се изкифосате да гледате тая ръжда и да ме пустосвате. Мислех да ви пусна едно слайд шоу, но нямаше да е същото,щеше да липсват дребните бъзикни и описания,от които върви и забавата.
Та да почнем,пък да видим до къде ще ни докара приключението.
Това е артефакта,гледан от различни страни. Разбира се докато го зърна ,ми стана ясно ,че това е механична Слава с 21камъка ,от по-старите модели с каса покрита с 20 микр,позлата.Предполагам ,че външният и вид ,силно ще ви впечатли и ще си пожелаете такава за Коледа,но мене де факто хич не ме зарадва. Както и да е. Направих анализ,което е първото което се прави с един часовник, за да се види кое е възможно да се ремонтира и кое не. В случая рисуването на човешки черепи по време на едно друго обучение ми помогна да не получа стомашни спазми, а и вече бях тренирал по такива "предмети" и то доста с успех. Та след първият обстоен преглед, се оказа,че механизмът е наистина вече първи брат'чед на този от Антикитера, "стъклото" е с вид на спукан набрадник на древен рицар, а касата изненадващо ,въпреки вида който беше придобила , се оказа със запазена позлата на 90% с нормалните протривания по лъговете и около коронката от навиванията на механизма. Та като ми влязаха лимките в главата, нямаше връщане назад.
това което е първо, е мръсотията
После започва и почистването на позлатената повърхност
После обръщаме внимание и на задният капак и на стъклото.
Циферблата е малко скапан,но го оправяме и него
И накрая - възнаграждението за безпардонният страх, една награда за една крачка към собственият си непукизъм
Един фосил борещ се с артефакти и един такъв ,който до последният момент си искаше неговият "часовник" а не да съм му давал друг, тъй и не повярва ,че това е "неговият"
П.П. Съкратих доста неща и описание ,щот наистина е уморително, надявам се все пак да става ясно кое -какво е
ма наистина вече нямам сили да корегирам,лягам да спя ,че ченето ми падна в клавиатурата 
Все пак има доста, а и ще има и още 
