Ну поехали.
Вече показах по-горните неща, спонтанно и без зла умисъл, сега мисля да почна от едни години,преди 4-5 когато за пръв път хванах в капана часовник и освен ,че показваше времето,ми се прииска да видя защо и как го прави. Старите 40 годишни опити не вършеха работа, защото ефекта от тях беше плачевен и за това ,новата стратегия беше на принципа анализ и синтез. Почнах от раз, защото имах предходна закваска в подобна сфера и общо взето,бързо се докопах до някои часовникарски истини + огромно четене и ровене в сайтове, форуми и блогове, поне като първоначален отскок.
Та много приказки, но за жалост много късно (нямах този навик ) взех да снимам неща които минават през ръцете ми и то без да съм мислел ,че някога ще ги показвам, така ,че бъдете снизходителни към омазаните ми пръсти и нокти,към не винаги добрите снимки ,снимани под една луминисцентна тръба, както казах много от нещата са в суров работен план и не специално подготвен за зрители.
Ще почна с нещо ,което по принцип заслужава да е в края и да е своеобразна "Черешка на тортата" защото по-луда работа не бях правил,но ще почна с нея, защото отдавна исках да я споделя тази история,доста забавна ,бих казал.
Предисторията е ,че си имам общо взето доста приятели, които периодично ми се изсипват в "бърлогата" с най-различни цели,обикновено да пият водка, да се правят на велики след 3-тата ,да ми губят времето с художествени анализи, да изпадат във филосовски катарзиси или политическа мастурбация (на такива им спирам кранчето и спират да мелят ,че ме нервят) и най-вече такива ,дето са изобретили поредното световно чудо в техниката. Абе шарения ти да видиш.
Та един божи ден в лето 2016 -то към то малко преди светият празник Трифон Зарезан ми цъфва в ателието "друг мой" сумашевший ,машинен инженер с 200 японски гугутки в главата, дето няма държава дето не е пратил да му патентоват "изобретенията" като последното беше елипсовидно колело на педалите на велосипеда, за което му виках " Бе Марине ,чадо мое ,те Шимано го найдоха отдавна тоя мурафет" Пък той"Щото го откраднаха от мене"




И ми показва това нещо си.. Поглеждам и не вярвам на ушите си, та диалога е следният:
Аз: Мммм ,тва да не е компютъра от Антикитера?
Той: Аз с кюмпютри не се занимавам. Това е ЧАСОВНИК!!!
Аз: Айде бе ,верно ли?
Той: Ми ти кьорав ли си, не видиш ли стрелките?
Аз: Ааааа мда, вижда се нещо,сега като го гледам и от де ти падна това "съкровище"
Той: Преди седем години правих ремонт на бараката на лозето и ги открих забравени няколко, в едно наполовина отрязано шише от лимонада пълно с вода, има и един джобен, ма той е в малко по- лошо състояние.
Аз: И какво си мислиш.че трябва да ти помогна?
Той: Ааааа, ти знам ,че можеш да го лъснеш малко та да стане за носене.
Аз: Да го лъсна каиш.....
Гледам го аз, гледам и артефакта и таман да му кажа колко не е прав, а и майка му не е права, лудницата нейде отвътре пак ми окепази рахатлъка и ми нашепва "Що не вземеш ,че да се пробваш" докат му кажа на онуй отвътре да си еб....м. се чувам да казвам: "Ми остай го, ма не очаквай много". Ти да видиш таралеж в гащите. Както и да е ,обичам ги тези предизвикателства, ниска летва всеки прескача. Та го метнах и като цяло ми отне около два дни чисто време,но заради скъпи гости от Марбея и Казанлък, прекъснах и така си отиде няколко дни парче бочук. Не съм мислил ,че ще ги показвам снимките, за това не бъдете критични. Те са около 320, но съкратих на 1/3 -та ,че биля да не се изкифосате да гледате тая ръжда и да ме пустосвате. Мислех да ви пусна едно слайд шоу, но нямаше да е същото,щеше да липсват дребните бъзикни и описания,от които върви и забавата.
Та да почнем,пък да видим до къде ще ни докара приключението.
Това е артефакта,гледан от различни страни. Разбира се докато го зърна ,ми стана ясно ,че това е механична Слава с 21камъка ,от по-старите модели с каса покрита с 20 микр,позлата.Предполагам ,че външният и вид ,силно ще ви впечатли и ще си пожелаете такава за Коледа,но мене де факто хич не ме зарадва. Както и да е. Направих анализ,което е първото което се прави с един часовник, за да се види кое е възможно да се ремонтира и кое не. В случая рисуването на човешки черепи по време на едно друго обучение ми помогна да не получа стомашни спазми, а и вече бях тренирал по такива "предмети" и то доста с успех. Та след първият обстоен преглед, се оказа,че механизмът е наистина вече първи брат'чед на този от Антикитера, "стъклото" е с вид на спукан набрадник на древен рицар, а касата изненадващо ,въпреки вида който беше придобила , се оказа със запазена позлата на 90% с нормалните протривания по лъговете и около коронката от навиванията на механизма. Та като ми влязаха лимките в главата, нямаше връщане назад.







това което е първо, е мръсотията













После започва и почистването на позлатената повърхност

























После обръщаме внимание и на задният капак и на стъклото.





Циферблата е малко скапан,но го оправяме и него





И накрая - възнаграждението за безпардонният страх, една награда за една крачка към собственият си непукизъм










Един фосил борещ се с артефакти и един такъв ,който до последният момент си искаше неговият "часовник" а не да съм му давал друг, тъй и не повярва ,че това е "неговият"




П.П. Съкратих доста неща и описание ,щот наистина е уморително, надявам се все пак да става ясно кое -какво е
