Мнение
от nevenbekriev » 30 09 2016, 22:55
Да взема и аз да дам някой съвет за закаляването...
По много причини в часовникарския занаят е по-удобно материалът или заготовкака първо да се закали и отвърне до нужната твърдост за готовия детайл, и чак след това да се стругова и обработва. Може някой опитен стругар тук да се изсмее, но ако не е часовникар, ще му простим...После струговането става с истински ножове - твърдосплавни или HSS, ама истински HSS. Ако някой е пробвал да стругова червена мед и знае колко е трудно в сравнение с твърд месинг, да знае, че по същия начин мека стомана без никаква закалка се стругова много по-трудно в сравнение със закалена. При закалената много по-лесно се получават тънки и дълги детайли без да се огъват и освен това повърхността става по-гладка и чиста, просто трябват истински ножове.
Спиците от велосипед обикновено не са от стомана, която може да се закали до голяма твърдост , за това не мисля, че е нужно да се отпускат. Изобщо бих препоръчал за заготовки да се ползват готови детайли, които са от хубава стомана и закалени, и преди работа да се отпуснат до подходяща твърдост. Например ролки от ролкови лагери, истински игли за шиене... Ролките са много подходящи за оси за баланси, трябва да се отпуснат до син цвят. Повърхността преди отпускане трябва да е с метален блясък, най- добре полирана, обесмаслена. Поставям ролката на дебела пластина от мед или мсеинг и загрявам отдолу пластината с горелка. Така загряването става бавно и може да се следи промяната на цвета.
Понятие "разкаляване" точно няма, има отпускане и отгряване.
Отпускането е това което описах - загряване на закаления до голяма твърдост детайл до от 180 до 300+ градуса, при което твърдостта и крехкостта намаляват, получава се жилавост. 180 гр. съответстват на бледо сламен жълт цвят на окисната покривка, а 320 гр. - на сиво-пепеляв цвят. Дори при максималното отпускане все пак остава някяква твърдост в сравнение ссъс стоманата, която не е била никога закалявана.
Отгряването е загряване до 700-800 градуса (ярко червено светене) и мнооого бавно охлаждане, заедно с пещта - за 10 часа напрмер. При отгряването се постига максималната мекота на стоманата...
Закаляването е загряване до тази същата темперарура като при отгряването и бързо охлаждане - във вода или масло. Проблемът при закаляването е, че ако температурата при нагряването надхвърли малко критичната температура, която от своя страна не е много по-висока от нужната за да стане изобщо закаляване, тогава стоманата се поврежда - става трошлива, с едрокристална структура. На всичко отгоре, при нагряването в повърхностния слой въглеродът изгаря, а при дребните детайли повърхностният слой си е целият детайл... Именно за това препоръчвам да се използват вече закалени заготовки при спазени технологичен процес за дадената стомана и всички важни условия...
Ако вече готов детайл се закалява, има начини да се избегне изгарянето на въглерода и окисляването на повърхността - например детайлът се намотава плътно с тънка желязна тел, като празното разстояние между навивките тел и детайла се запълва плътно с обикновен домашен сапун, и други рецепти има, но ще стане много дълго...
