Аз бих оприличил носенето на механичен часовник като грижа за домашен любимец. Угаждаш му и той те слуша. Вечер го поставяш да нощува в определено положение, следиш му прищевките да изостава или избързва в зависимост от температирите навън или циклите на луната

Когато го носиш, имаш чувството че носиш нещо одухотворено, като живо същество.
Изисква се внимание, себеотдаденост и грижа.
Кварцът е робот - безпристрастен, безпогрешен, винаги до теб за да ти гарантира винаги безупречна точност. Той е за бързащите, за тези, за които часоникът не е от голямо значение, хора които обичат да имат много модели и често да ги сменят.
Това накратко е моят поглед. Аз предпочитам механиката задаради сантимента. За други кварцът е най-добрият избор.
Всички са прави - важното е часовникът да носи удоволствие и наслада на собственика!
Посегнах аз към времето, а то изтече като пясък между пръстите...