Колкото и добре да са измислени правилата, за какво са, когато не се спазват?
Според мен основният проблем след 1990 г. е чувството за ненаказуемост. Законите, наредбите и т.н. се пишат тенденциозно. От една страна никога не можеш да си 100% изряден, от друга - позволяват тълкуване. Идеален начин да се справяш с противниците - винаги има за какво да ги хванеш, а твоите хора да не пипаш, въпреки че са в пъти по-голямо нарушение. На всичкото отгоре прилагането е показно - как очевидни престъпници (по моралните норми) биват оправдани (по законовите норми), защото някой член е разтълкуван по "особен" начин от когото трябва. Това много силно, ден след ден деморализира все по-малко оставащите свястни, честни, трудолюбиви (т.е. нормални) хора.
При всяка такава новина за поредния "невинен" се сещам за книгата на Марко Семов "За Япония като за Япония", и по-точно за този откъс:
А тук за пиене няма отнемане на книжка. Има затвор. Твърдо. Както казахме — японците обичат да си посръбват, а колите им са много бързи и мощни. Катастрофите само допреди десетина години са били също така много. Правителството взело драстични мерки. За превишена скорост; за неизправен автомобил (което всъщност в Япония рядко се случва) — една кола мине ли четири години, се подменя с нова; за алкохол. Този, последният показател, е откарал много японци в затвора. Толкова, колкото другите, които били още вън и ги карали автомобилите, да разберат, че имат работа със закон. Когато разбрали вече, че това е закон, то се знае — спрели да го нарушават… В японските затвори попаднали и чужденци. Какво като са чужденци. И дипломати даже са попадали там. Какво като са дипломати.
Когато и в България стане така, тогава ще започнем да се оправяме. И то много бързо. Някой запитва ли се например тези малоумни шофьори, с които е пълно в България, какво правят като отидат в Германия. Ами карат по правилата. Защото там не могат да минат с "айде да почерпя", или от страна на полицая "ся кво праим". Значи тези хора могат да карат и нормално. А защо тук не карат нормално - очевидно е защо.
По същия начин и политиците ни - ако го няма чувството за ненаказуемост, пет пъти ще размисли, преди да направи далаверата. И даже, като знае, че там далаверата е опасна, изобщо няма да иска да е политик.
И обратното е вярно - разказвали са ми за японци, дошли в България по някаква работа за два-три месеца. Като си тръгват, реват! Къде ще видят те по-голяма слободия оттук?
Това е, объркахме свободата със слободията! Оправянето е почти безнадеждна работа.
Уф, дълго стана, ама не можах по-кратко. А като цяло за темата може да се говори още 1000 пъти по толкова.
Поздрави, Миро.