Че като гледам какво предлагат по е-бей за колко пари все оригинални НАСА...
Един поглед на оригиналните чертежи и спецификацци показва, че тая проста каишка....не е толкова проста. Хем тук са основни изисквания и описание, няма техология, указания, тънкости, как се прави... Даден е някакъв вид материал от преди 50 години. На чертежите са няколко варианта, избираме този който е летял и е по снимките.
Идеята е от няколко месеца, но все няма време. Откакто се появи ето тази Омега – мечта, от първите с кал. 321, модел и реф. номер 145.012 която е летяла с Аполо. И нали е била на НАСА велкро каишка. Та да се опитаме да и направим една такава.
Може пък с нови и по – добри материали да стане и по добра. И да се избегнат ей такива случки по кантовете след много носене даже и на оригиналната.
Нищо лесно няма на тоя свят, като почне да го прави човек, даже и да е една каишка. И за да е по – интересно и смислено, пък и да не отидат усилията ей така, само за една... я да видим, да не е само прототип, а същевременно да се уточни, подготви и изпробва в условията на серийно производство? Ей така, на игра и за идеята, да е по - реално.
Е, после може пък на някой да му хареса
. Хайде да помечтаем още малко. Защо освен директни продажби, да не са и магазини за часовници и големи клиенти 
? Или Омега, или НАСА 
? Хмм...значи трябва най - високо качество на материалите, сертификати, резултати от изпитвания на материали, производство по съвременни стандарти и с такава техника. Пак се шегувам, разбира се. Ми хубаво, да видим. Абе малко налудничаво, но да видим, на игра. Да видим дали ще стане изобщо някакво подобие на каишка, или поне да почна нещо.1-ви етап: Материали, уточняване, цвят, параметри, доставчици - завършен. Материалите с варианти са вече тук. Всички са придружени със сертификати, техически характеристики и резултати от изпитвания, Еко-Текс 100 и тем подобни. Каквото трябва. Сигурно от Омега ще ги искат сертификатите и изпитванията на материалите
. Ето част от тях, готови за изпробване и производство. 
Щеше ми се да правя каишката изцяло с наши български материали, но съм им сърбал попарата на велкрото и лентите, въпреки че не отстъпват на повечето от внос и далечно източните. Та затова първо да пробваме с доказани и ужким най – високо качество, да се уточни изработката, пък после ще видим.
Засега предвидени материали и производители:
Основен материал за каишката – мекото велкро, съответното твърдо (мъжко) велкро за закопчаването. В 3 варианта и различно качество, за проба. Всичките трудно горими, висока износоустойчивост при ниски и високи температури.
Ширината на каишката съгласно спецификациите на НАСА е 0.75 инча или 19 мм. Часовникът трябва да може да се движи по нея за регулиране на мястото му, както е на костюма. Иначе си стои стабилно, нали е притиснат и стегнат от каишката върху ръкава. Не знам как ще е на китката.
Велкрото за каишката, независимо от кой вид, трябва да се реже до точната ширина от по широко, 20, 25 или 30 мм, за да го няма технологично обусловения кант от двете страни, той е твърд, остър и пречи. Да видим как ще ги режем, цялата работа е канта да е стабилен, прав и да не се разнищва.
На снимката:
1. YKK от серията Cosmolon, доставчик YKK Австрия, директно. За сравнение - сила на отлепване 1,30 N/cm2, на разделяне при странично или осово натоварване 6,0 N/cm2. След 10 000 цикъла затваряне и отваряне съответно мин. 0,65/3,0. Това при -30 до + 150 градуса C. Доставени ширина 20 мм и 38 мм.
2. Kuny Hakofix от серията по спецификации на швейцарската армия, произведено специално за тях и за високопланински части, високи натоварвания и по – ниски температури. Производител и доставчик Kuny AG, Швейцария, директно. По добри параметри, съответно (горе) 1,75 N/cm2, 10,0 N/cm2. След 10 000 цикъла съответно мин. 0,65/4,0. Това при -40 до + 150 градуса C. Доставени ширини 20 мм, 25 мм и 30 мм. С това велкро ще я продаваме на швейцарците
. Мисля че разликите се виждат и визуално без да ги мерим параметрите. Това повече прилича на качествена велкро каишка.
3. Новия продукт на YKK меко велкро нова плетена олекотена конструкция с много по мека повърхност, прилича на кадифе. Произвежда се само в Щатите и затова се забави малко. Доставчик YKK Австрия, директно. Произвежда се и във вид на плат 140 см. Характеристики като първото на YKK. Доставена ширина 140 см. Съответното твърдо (мъжко) велкро е стандартно, например Cosmolon.
4. Здрава и мека тъкана лента с голяма здравина и износоустойчивост, успях да я поръчам готова 19 мм, тя не може да се реже. Производител и доставчик Gueth & Wolf – Германия, директно. Тези са специалисти по свръхздрави и качествени текстилни ленти – парашути, спасителна екипировка, алпинизъм. Специално за целта направена 19 мм, не стандартна ширина 20 мм. Май ще я сменям с друга с еднакъв напречен рипс – растер, като 4 а на снимката и като пригиналната от 1960 – те години, тая просто не ми харесва визуално, въпреки че е по – мека и гъвкава така.
5. Негорими конци с арамид Nomex 70/3, висока здравина и други параметри. Предназначени за специални, защитни облекла, пилоти, армия и т.н. Производител и доставчих Reutex Германия, директно. Ще вземе НАСА да поиска такива - ето ги.
6. Усилващи стабилизиращи лепящи ленти, термофиксиране при висока температура, това за велкрото от т. 3. За отдолу към ръката, приятни и стабилизиращи за носене на китката, ако не е на космически, или официален костюм. Тук малко модифицираме оригиналната технология, ако е за добро, защо не. Други времена са днес. А и материала от т. 3 е по лек и нестабилен, сам по себе си без усилване не прилича много на каишка.
7. Метални пръстени, катарами – още ги уточнявам, само те липсват, но не пречи да се започне и продължи изработката. Да не кажат само стомана 316L...
Да отворим малко вратата и към 2-ри етап – разкрояване и подготовка на материалите.
Ще ми се да започна с този новия материал на YKK от т. 3. Трябва да се разкрои точно от широкия материал. С ножица не става, значи с CAD системата и „кътър“, или с лазер.
Ето с робота кътъра, става добре, само да видим колко са устойчиви кантовете на износване и разнищване. Предполага се, че лазера ще ги стабилизира повече.
Нарочно пуснах по 1 мм тънки ивици между лентите, за визуален контрол на точния размер. Всяка разлика в ширината се вижда веднага. Ако те са еднакви, значи и 19 – те мм ще са точни и еднакви, отпада контрола на размера след разкрояване.
Тези дни ще отрежем ленти и с лазера, да видим кантовете, после ще ги пуснем да се перат и трият с други материали. После, ако не се разнищят и повредят кантовете, чак тогава ще ги фиксираме предварително отдолу с усилващата лента и така ще се режат по един от двата начина, вече готови за шиене. Това за този вариант, после ще режем, перем, търкаме и тестваме другите.
Нататък е трудното и интересното – но като има време, не знам какво ще мога да свърша до Коледа или Нова Година, че както винаги и друго се натрупа в края на годината...
Даа надписите са важни...
стига, че няма да ти дам каишка за Омегата, ако станат... Ако въобще стане нещо де...
предложението е доста идейно 
