Едно от възможните решения за реализиране на такова "проблемно" измерване е ползването на специализиран софтуер, за акустичен анализ. В мрежата има голям брой софтуерни приложения, но повечето са създавани за решаване на конкретни видове измервания, като е рядко срещано да има възможност за свободно надстрояване на алгоритмите, от ползвателите. Все пак, има няколко приложения, които позволяват след направа на акустичен запис от работата на механизм да може, потребителя да постави собствени маркери или да определи точки от фронтовете показани на графиката, които да се вземат под внимание от вградения алгоритъм за пресмятане. Така, потребителя след като субективно разгледа графиката, може да избере кои моменти "са правилните" и чрез тях да изчисли стойности или съотношения.
В сегашния пример няма да показваме как се прави анализ на запис от часовников механизъм, а ще процедираме рационално, за постигане на бърз резултат, сякаш клиента припряно ни чака пред работната маса, с нетърпение да си получи сверен часовника...
На (фиг.1) е показан запис от работата на механизъм 65181, след профилактика. На пръв поглед кашата е голяма. Практически, нито една от стойностите за Rate, Amp., B.E., L.A. не са в норма и внушават ужас. Нека обаче да се вгледаме внимателно в кашата..
Знаейки, че механизма няма анкер, значи няма защо да очакваме за B.E. да има вярно отчетено показание (вградения алгоритъм е проектиран за анкерен механизъм).
Вероятно Amp е близо до вярното, но като се сетим за липсата на анкер е ясно, че и за този параметър, не трябва да очакваме показание на което може да се доверим.
Последния параметър, който ще ни интересува в тази каша е L.A. , защото отново, той се измерва при взаимодействието между баланс, анкер, ходово колело.
Остава Rate, показанието за избързване или изоставане в секунди за едно денонощие. Ще работим с него! Като разгледаме внимателно (фиг.1) става ясно, че в хаоса има повтаряемост. Тази снимка е направена в интервал от време, в което на няколко пъти е променяна позицията на трите лостчета, монтирани върху горната част, на балансовата система, вижте (фиг.2) !
(фиг.1)
На фиг.2, регулатор 1 служи за грубо настройване, а регулатор 2 служи за фино настройване на амплитудата, на баланса. Регулатор 4, държи началото на пружината и чрез него се настройва B.E. (beat error) или просто казано, грешката от нееднаквост на хода, на двете рамена на баланса (стремежа е двете рамена да са еднакви, тогава ще имаме B.E. 0 или 0.1). Фината настройка за избързване или изоставане на часовника се прави чрез регулатора 2, управляван от микровинта 3.
Но, нека се върнем към фиг.1, където в ляво имаме доста хаотично разпръснати точки при акустичното отчитане, а в дясната страна на снимката се вижда, че хаоса постепено е преминал в групиране, оформящо наклонени линии. Изменението в групирането на отчетените акустични точки се постига чрез местене на регулатор 4. Каква е поредността на работа?
(фиг.2)
Първо, независимо какво се отчита като показание върху екрана на уреда, чрез микровинта 3, придвижваме регулатора 2 (Rate) до средна позиция върху резбата на винта (,както се вижда на фиг.2).
Второ, много бавно (със стъпка около 1-2мм), придвижваме регулатор 4 (B.E.) в ляво или дясно (ние започнахме надясно). След тази стъпка, наблюдаваме показанията на уреда, в каква посока те се изменят, като търсим да забележим струпвания от точки наподобяващи права (фиг.4).
Тук е мястото да се каже, "Какво в същност вършим с уред, който не е правен за тази цел?"
Очевидно е, че след като се използва микрофон и уреда използва алгоритми за акустичен анализ, той чува нещо. Нашата задача е да разберем, какво въобще се чува и може ли то да се използва в конкретния случай. Визуално установяваме, че в част от показанията (точките) се забелязва повтаряемост. Това значи, че някой движещ се компонент на механизма се чува достатъчно добре от измервателния уред. Всеки стоял близо до механизма е чувал, буквално "хамалското блъскане" на баланса, който може да се чуе и от другия край на стаята. В сегашния случай това силно, повтарящо се блъскане е полезно, защото ние ще го използваме, като отправна точка, върху която ще направим екстраполиране и в крайна сметка и регулиране на целия механизъм.
Разглеждайки кинематичната графика на механизма 65181 (фиг.3), може да допуснем, че "блъскането" което се чува, произлиза от взаимодействието на анкерното колело 5, негов зъб 19 и пелетите 20,21 на горния и долен диск от палетно-червячния преобразувател, монтиран в долната част на балансовата система.
(фиг.3)
Чрез местене отначало на регулатор 4, после на регулатор 1 и накрая чрез микровинт 3, успяваме да постигнем акустична графика, като показаната на (фиг.4), прецизирано до задоволителните +2/-2 секунди на денонощие.
(фиг.4) А и Б
Още малко разсъждения върху отчетеното на екрана, на уреда...
Тази графика с поредици от точки, изобразяващи съответно лявия клон (жълто) и десния клон (синьо) на балансовото движение, за часовник с анкерен спусък, изглежда ужасяваща, в нашия случай обаче, тези групирания в редички са прекрасни и ясно показват тенденцията в разгъването на амплитудата и монотонността, в работата на взаимодействащите си компоненти. Практически, уреда засича почти еднакви стопорни краища при отдаването на енергията от баланса към генерацията. Особеното в този механизъм е, че балансовия спусък не е спирачка, а работи като генератор на енергия към механизма. Наблюдаваните прави в графиката, не са в резултат от удари на анкерни или импулсен камък, а от работата на превключващите зъбни пелетни колела, за двете посоки на развъртане на баланса - косвено измервне което показва стабилна тенденция. От (фиг.4) се вижда още, че разстоянието между жълтия и синия клон е голямо, но в същност никой не знае колко е точно е това, защото взетата и сравнявана акустична точка, по абсолютна стойнос, не е ясно с коя друга подобна точка се сравнява т.е. въобще не ни интересува наблюдаваната разлика на екрана (абстрахираме се от т.н. Системна грешка).
Заключение..
В крайна сметка, чрез косвено отчетена графика на звуци от балансово-колесната система на механизма може, да се направи достоверно сверяване на часовника. Това не е малко постижение сравнено с часове и дни, досадно връткане на сверяващия винт, с надежда да постигнем точна работа!
Като доказателство за вярност на изписаното до тук са и нашите резултати. Уреда показваше прогнозно отклонение +2/-2 секунди на денонощие, а при физически контрол на механизма след изтичане на 24 часа, измерихме избързване +2 секунди реално отклонение - значи метода, който описахме е верен и може да се прилага успешно !
(цялата оригинална статия може да се намери на линк.. https://retrowatches.bg/index.php?route ... uct_id=228 )
